Гьошо Илиев
| Гьошо Илиев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1908 г.
|
| Гьошо Илиев в Общомедия | |
Георги[1][2] (Гьошо,[3] Гошо[4]) Илиев, известен като Новоселски,[5] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[3][2][4]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Илиев е роден в струмишкото Ново село, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Основно образование получава в Ново село[2] и в 1905 година завършва с двадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[1] В Солунската гимназия влиза във ВМОРО. След завършването си се връща като български учител в Ново село и развива революционна дейност. Жени се за ресенчанката Николина Хр. Владичева – учителка в село Дабиля, която извезва знамето на Струмишката чета.[2]
След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Струмица.[3][4]
Илиев развива революционна дейност и в Кочанско, където е тежко ранен в сражение с османска войска. Отива в България да се лекува. Умира в Ново село от получените рани.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 98.
- ↑ а б в г д Ѓоргиев – Ликин, Васил. Видни учители – револуционери од Струмица и Струмичко од крајот на XIX век до почетокот на Балканските војни (1893 – 1912/1913) // Струмица и Струмичко во времето на Балканските војни и Букурешкиот мировен договор. Струмица, НУ Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј, 2013. ISBN 978-608-65524-1-1. с. 227. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
- ↑ а б в Ацев, Петър. Спомени. София, Алфаграф, 2011. ISBN 9789549261776. с. 208, 394.
- ↑ Мијатовиќ, Драгица. Ѓорги Илиев Новоселски – учител и војвода // Просвета. 20. 05. 1976. с. 8. (на македонска литературна норма)
