Вокална торбичка

Големи водни жаби с по две вокални торбички, край с. Скравена

Вокална торбичка или вокален сак е част от анатомията на жабите, представляваща гъвкава кожна мембрана, с която мъжките екземпляри на повечето видове жаби разполагат. Наличието на вокални торбички е външен полов белег, по който лесно се различават мъжките жаби при много от видовете. Играе ролята на усилвател на звуците, които мъжките издават при търсене на женска и чифтосване.

Когато е една, вокалната торбичка е отворена към устната кухина на жабата с два процепа от двете страни на езика. За да произведе звук, жабата пълни дробовете си с въздух и блокира дихателните пътища през носа и устата. След това изпуска въздуха от дробовете си през ларинкса и във вокалната торбичка. Вибрациите от ларинкса произвеждат звука, който резонира във вокалните торбички и от резонанса звукът се усилва и се чува надалеч.

Някои видове като голямата водна жаба (Pelophylax ridibundus) имат по две вокални торбички от двете страни на главата.

Източници

Tyler, M. J. Australian Frogs A Natural History. Reed Books, 1994. ISBN 0-7301-0468-0.
The Seattle Times: Natural Wonders // Посетен на 15 юни 2006.
Cogger, H.G. Encyclopedia of Reptiles & Amphibians Second Edition. Fog City Press, 2004. ISBN 1-877019-69-0.
Duellman, Willam E. Biology of Amphibians. The Johns Hopkins University Press, 1994. ISBN 080184780X.
Anurans – Vocal // Архивиран от оригинала на 2004-08-22. Посетен на 19 юни 2006.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Vocal sac в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.