Главиница (средновековен град)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Главиница.
Главиница или Главеница (на средногръцки: Γλαβήνιτζα, Κεφαλληνία) е средновековен град, който е бил разположен в днешна Южна Албания. Споменат е в „Краткото житие“ на Климент Охридски като едно от трите места за почивка, предоставени от българския княз Борис I на Климент Охридски.[1]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Знае се, че градът е попадал в историческата област Кутмичевица, но точното му местоположение е неизвестно.[2] Повечето съвременни учени приемат, че градът се е намирал на мястото на днешния град Балши, където през 1918 г. Австрийската армия открива колона с надпис, свидетелстващ за покръстването на българите по време на управлението на княз Борис.[2] В „Краткото житие“ на Климент Охридски се споменава, че той е оставил такива паметници около Кефалиния, които в началото на 13 век все още можели да се видят около града.[2]
Според други предположения, градът се е намирал в близост до град Вльора.[1]
Главеница е център на една от главните епархии на Охридската архиепископия, включваща и крепостта Канина.[1]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 168-170.
- ↑ а б в Obolensky, Dimitri. Six Byzantine Portraits. Oxford, Oxford University Press, 1988.