Гъзиме Старова

Гъзиме Старова
Gëzime Starova
	Гъзиме Старова Gëzime Starova
северномакедонска юристка
Родена	24 декември 1946 г. (77 г.) Скопие, Федеративна народна република Югославия
Учила в	Люблянски университет
Право
Работила в	Скопски университет
Семейство
Съпруг	Луан Старова
Деца	Дита Старова-Керими

Гъзиме Старова (на албански: Gëzime Starova; на македонска литературна норма: Г'зиме Старова) е видна юристка от Северна Македония, членка на Конституционния съд страната от 2013 до 2017 година.^[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 24 декември 1946 година в албанско семейство в град Скопие, тогава във Федеративна народна република Югославия. Основно и средно образование завършва в родния си град, след което в 1970 година завършва Юридическия факултет на Скопския университет „Кирил и Методий“. Започва работа във факултета на следната 1971 година, първоначално като стажант в катедрата за административно-правни науки, а от 1973 година като асистент по предмета трудово право и социално осигуряване. В 1978 година защитава магистърска теза в Юридическия факултет на тема „Специална защита на работниците при работа“ (Посебна заштита на работниците при работа). В 1979 година става преподавател по трудово право и социално осигуряване. В 1991 година защитава докторат в Юридическия факултет на Люблянския университет на тема „Уреждане на работните въпроси в СФРЈ и неговите видове“ (Уредување на работните односи во СФРЈ и неговите облици). В 1992 година става доцент в Юридическия факултет в Скопие по предмета трудово право и социално осигуряване. От 1992 до 1994 година е членка на Управителния съвет на Фонда за пенсионно и инвалидно осигуряване на Република Македония. В 1997 година става извънреден, а в 2002 година е избрана за редовен професор. В 1998 - 1999 година е представител на Република Македония в Комитета на експерти за локални социални служби в Съвета на Европа. От 2004 до 2008 година е заместник-председател на Сената на Скопския университет.^[1]

В 2001 година започва да преподава като редовен професор по трудово право и социално осигуряване и в Юридическия факултет на Университета на Югоизточна Европа в Тетово, където преподава на албански и на македонски литературен език. Членка е на борда на университета.^[1]

В 1997 година за превода на „Есе за кризата“ на Филип Сеген получава наградата за най-добър превод в областта на есеистиката „Вангя Чашуле“.^[1]

В 1999 година Гзиме Старова е гостуващ професор в Университета в Кайляри, Италия, а през ноември 2004 година в Юридическия факултет на Университета „Рене Декарт“ в Париж.^[1]

От 7 октомври 2008 година до 7 октомври 2017 година е съдия в Конституционния съд на Република Македония.^[2]

Омъжена е за писателя Луан Старова. Дъщеря им Дита Старова-Керими е художничка.^[3]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

В 2004 година за приноси в университетската и научната дейност от международно значение Гъзиме Старова получава отличието на френската държава „Академични палми“. В същата година за нейните достижения в областта на образованието и науката Държавният департамент на САЩ я обявява за една от шестте най-успели жени в Република Македония. През ноември 2005 година Старова получава държавната награда за постижения в областта на образованието в Република Македония „Свети Климент Охридски“. Носителка е на два плакета на Скопския университет в 2004 и 2005 година.^[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

„Посебна заштита на работниците“, Студентски збор, Скопје, 1987, 131 стр.
„Работните односи од експеримент до нова реалност“, Студентски збор, Скопје, 1992, 144 стр.
„Работните односи во македонскот и меѓународното законодавство“, Нова Македонија, Скопје, 1994, 212 стр.
„Трудово право“, Правен Факултет, Скопје, 1996, 463 стр. (в съавторство с д-р Тито Беличанец)
„Есеј за кризата“, Култура, Скопје, 1997, 149 стр. (превод от френски език на книгата на Филип Сеген)
„Меѓународно трудово право и законодавство“, Ѓурѓа, Скопје, 1999, 125 стр.
„Граѓанско образование за средните стручни училишта“, Биро за развој на образованието на република македонија, Скопје, 2000. (в съавторство с група автори)
„Љубов, поезија и мудрост“, Ѓурѓа, Скопје 2001, 124 стр. (превод от френски език на книгата на Едгар Морен)
„Аболиција“, Култура, Скопје, 2002, 303 стр. (превод от френски език на книгата на Робер Бадентер)
„Трудово право-теорија и законодавство“, Просветно дело, 2003, 374 стр.
„E drejta e punës“, Logos A, Скопје, 2004, 350 стр.
„Положбата и правата на вработената жена“, Сојуз на организации на жени на Република Македониј, Скопје 2003, 240 стр.
„Работни односи-коментар на законот за работни односи“ Скопје, 2003. (в съавторство с д-р Тони Каламатиев)
„Европската унија во XXI век - институции и економија“, Logos A, Скопје 2004, 247 стр. (превод от френски език на книгата на Морис Дурусе).^[1]