Венцеслав Андрейчев

Венцеслав Андрейчев
	Венцеслав Андрейчев
български физик
Роден	23 февруари 1941 г. Плевен, България
Починал	12 април 2001 г. (60 г.) София, България
Научна дейност
Област	физика

Венцеслав Харалампиев Андрейчев е изтъкнат български ядрен физик, академик на Българската академия на науките.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в семейството на гимназиални учители. Баща му е преподавател по българска литература в Немската гимназия в Ловеч, която В. Андрейчев завършва със златен медал. Завършва с отличие Техническия университет в Дрезден през 1966 г. После специализира в областта на физиката на атомното ядро в Централния институт за ядрени изследвания в Росендорф край Дрезден, където защитава докторат (1970) и работи като щатен сътрудник в групата по ядрена спектроскопия.

Удостояван с висши отличия на Държавния съвет на Германската демократична република. Още през 1975 г. съвместно с К. Д. Шилинг и П. Манфрас публикува в списание At. Data and Nucl. Data Tables систематика на нисколежащите Е1-преходи в ядра, обхващащи почти цялата Периодична система на елементите. Тази систематика се превръща в основно помагало на теоретици и експериментатори, занимаващи се с тези проблеми.

Той е доктор на науките (1974), ст.н.с. в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) на БАН (1975), директор на Международната школа по ядрена физика, неутронна физика и ядрена енергетика от 1980 до 1999 г. (Школата е традиционно биенале, което се организира от ИЯИЯЕ и ФФ на СУ „Климент Охридски“), ст.н.с. I ст. (1983), гост-професор в Университета на Ню Джързи (1980 -1981), член-кореспондент (1989) и академик (1995) на БАН, ръководител на сектор „Ядрена спектроскопия и астрофизика“ и председател на Научния съвет на ИЯИЯЕ, член на Научния съвет на Обединения институт за ядрени изследвания (ОИЯИ) в Дубна. Бил е заместник-председател на ВАК, председател на експертната комисия по физика към Фонда за научни изследвания, председател на Комитета по ниски енергии към ОИЯИ. През 1994 г. е избран за член на Комисията С-14 (ядрена физика) към Международния съюз за чиста и приложна физика (IUPAP). Активно сътрудничи с ядрени физици от университета в Кьолн (П. фон Брентано) и университета в Щутгарт (У. Кнайсл).

Венцеслав Андрейчев е изтъкнат български учен, „автор и съавтор на над 300 оригинални научни труда за структурата на атомното ядро в направленията: създаване на методика за измерване на нано- и пикосекундни ядрени изомерни състояния; систематизиране на вероятностите за електромагнитни преходи в атомните ядра; усъвършенстване на съвременните ядрени модели, резултатите от които са широко използвани и отразявани от международната физическа общност. Той е създател на Обобщения метод на центъра на тежестта, който позволи да бъдат проведени за първи път серийни измервания на субнаносекундни времена на живот на ядрени състояния. Този метод, усъвършенстван и прилаган с голям успех през последните години, представлява новост в световната наука. Между неговите последни работи са и изследванията на абсолютните вероятности за преходи в екзотични ядра, които се използват като галактически хронометри и термометри в модерната астрофизика.

Със своята всеотдайна дейност и забележителни трудове акад. Андрейчев издига високо престижа на българската ядрена физика“^[1].