Първоначално разбунтувалата се войска от наемници в Първата пуническа война (264 – 241 пр.н.е.) има значителен превес като численост и снабдяване. Картаген успява да постигне обрат във военните действия, след като командването е поето от опитния военачалник Хамилкар Барка, който успява да потуши бунта и да екзекутира водачите му.
Чрез мирния договор на Гай Лутаций Катул Картаген се задължава да напусне позициите си в Сицилия. Войската е закарана в Северна Африка, където тряба да бъде демобилизирана. Наемните войниците започват да се бунтуват заради заплатите им. Така се стига до въстание. Населението от Северна Африка се присъединява към въстаналите наемници, както и наемниците от Сардиния.
Klaus Zimmermann: Rom und Karthago. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 2005, ISBN 3-534-15496-7.
Dexter Hoyos: Truceless War. Carthage's Fight for Survival, 241 to 237 BC (= History of Warfare. Bd. 45). Brill, Leiden u. a. 2007, ISBN 978-90-04-16076-7.