Отношения между Естония и Русия
Руско–естонските отношения са двустранни международни отношения между Русия и Естония. Дипломатически отношения между РСФCP и Република Естония са сключени на 2 февруари 1920 г.
Период Киевска Русия
[редактиране | редактиране на кода]През 1030 г. киевският княз Ярослав Мъдри воюва с племената на чудините и построява в техните земи крепостта Юрев (по-късно Тарту). През 1061 г. чудините си връщат тези земи. По време на управлението на Ярослав Мъдри в Естония е построена първата руска християнска църква. Естония не е била покръстена до завоюването ѝ от немските и датски кръстоносци през ХIII век.
Средни векове
[редактиране | редактиране на кода]През 1558 – 1582 г. се води Ливонската война, в която против Русия настъпват Дания, Великото Литовско Княжество и Полското Кралство (по-късно Жечпосполита) и Швеция. Според Ям-Заполския договор от 1582 г. с Жечпосполита и според договора с Швеция от 1583 г. Русия губи излазите на Финския залив. Положението е частично възстановено след 12 години, след новата война между Швеция и Русия.
Отношения между Руската империя и Естония
[редактиране | редактиране на кода]Северна война
[редактиране | редактиране на кода]В резултат на поражението на Швеция във Великата северна война през 1721 г., към Русия преминават прибалтийските земи (по-късно северната част на Естония) и Ливония (по-късно Южна Естония и Северна Латвия).
През 1819 г. император Александър I освобождава прибалтийските селяни от крепостничеството – за първи път в Руската Империя, което позволило на селяните да имат своя собствена земя или да се преместват в града.
Двадесети век
[редактиране | редактиране на кода]През 1918 – 1920 г. протича Естонската война за независимост, по време на Гражданската война в Русия. На 2 февруари 1920 г. между Руската съветска федеративна социалистическа република (РСФСР) и Естонската република се сключва Юревския мирен договор, с който двете страни взаимно се признават. Първата Естонска република просъществувала до 1940-те години. През 1939 – 1940 г. става присъединяването на Прибалтика към СССР, въпреки че някои държави (САЩ, Великобритания, Канада, Австралия, Швейцария, Ирландия, Ватикана и др.) продължавали де-юре да признават Естонската република в качеството ѝ на независима държава. На 29 септември 1960 г. Съветът на Европа приема резолюция, осъждаща военната окупация на прибалтийските страни от СССР.
На 16 ноември 1988 г. Върховният съвет на Естонската ССР обявява суверинитета на Естония.
Отношения на Естония с Руската Федерация
[редактиране | редактиране на кода]Руско–естонските отношения са възстановени през януари 1991 г., когато председателите на върховните съвети на Русия и Естония, Борис Елцин и Арнолд Рюйтел, се срещат в Талин и подписват договор, регулиращ отношенията между двете страни.[1][2]. Русия отново признава Естонската република на 24 август 1991 г. след провала на опитите за държавен преврат. Дипломатически отношения са установени на 24 октомври 1991 г. Съветският съюз признава независимостта на Естония на 6 септември.
С разпадането на Съветския съюз през декември 1991 г., Руската федерация става независима страна и получава широко признание като правоприемник на СССР в дипломатическите дела [3].
Нарушаване на правата на рускоезичните граждани в Естония
[редактиране | редактиране на кода]В съветския период процентът на рускоговорещите в Естония се увеличил от по-малко от 10% до повече от 30%, това представлява почти половината от населението на столицата Талин, а дори и мнозинство в някои райони в Североизточна Естония. След възстановяването на независимостта на Естония естонският език отново става единствен официален език. През есента на 1991 г. Естония започва да провежда нова политика за гражданството. Гражданство е отказано на голяма част от рускоезичното малцинство: съветски преселници от периода 1940 – 1991 г. и техните потомци. На 1 юли 1993 г., в отговор на естонския „Закон за чужденците“, Върховният съвет на Русия приема резолюция „За мерките във връзка с нарушаването на човешките права на територията на Естонската Република“, предвиждаща санкции по отношение на Естония [4].
През февруари 2002 г. зам.-министърът на външните работи на Русия Евгений Гусаров представя на посланика на Естония Карин Яани неофициален документ – списък от седем искания, които Естония трябва да изпълни с цел подобряване на отношенията между двете страни. Тези искания включват: руският език да стане официален език в районите, където рускоезичните представляват мнозинство; да се предостави гражданство посредством натурализация на минимум 20 000 жители ежегодно; официална регистрация на Руската православна църква; осигуряване получаването на средно и висше образование на руски език [5].
Русия участва в качеството на трета страна в делото на руския военен пенсионер Н. Миколенко против Естония в Европейския съд по правата на човека [6].
През 2009 г. Министерството на външните работи на РФ отбелязва дискриминация на рускоезичното малцинство в Естония и оценява законопроекта за държавния език като илюстрация на засилващото се мислене на естонските законодатели.[7].
Обвинения във фашизъм
[редактиране | редактиране на кода]Естония е обвинявана нееднократно от официални представители на Русия и от еврейски религиозни лидери, а също и от международни организации, в сътрудничество с Нацистка Германия по време на Втората световна война и възкресяване на нацизма [8][9][10][11][12][13][14][15][16].
През 2002 г. в Естония е издигнат паметник на естонския войник, воювал на страната на Хитлер през Втората световна война. Паметникът е наречен „паметник на СС“ от някои информационни агенции, в това число и BBC [17]. Той не е открит официално и е демонтиран скоро след критиките от страна на международната общност.
През 2004 г. същият паметник отново е поставен в град Лихула, но е свален от естонското правителство след 9 дни [18]. Паметникът изобразява естонски войник в немска военна униформа.
Съществуват и законни организации, представляващи ветераните на СС в Естония, които редовно получават пенсии [14].
Бронзовият войник
[редактиране | редактиране на кода]Преместването на Бронзовия войник от Талин и ексхумацията на погребаните на площада в центъра на Талин през април 2007 г. предизвиква остра реакция от страна на Русия. На 27 април Съветът на Федерацията утвърждава заявление, в което се призовава да се предприемат „максимално твърди мерки“ в отношенията с Естония [19].
Първият вицепремиер Сергей Иванов заявява, че в отношенията с Естония трябва да се приемат адекватни мерки, на първо място икономически [20]. Президентът на Русия Владимир Путин по случай Деня на победата 2007 г. заявява, че подценяването на подвига на героите от Втората световна война и оскверняването на паметниците, издигнати в тяхна памет, води до разногласия и недоверие между страните и народите [21]. Посолството на Естония в Москва е обсадено от протестиращи.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Kristina Kallas, Eesti Vabariigi ja Vene Föderatsiooni riikidevahelised läbirääkimised aastatel 1990 – 1994 Архив на оригинала от 2009-02-25 в Wayback Machine. – Tartu 2000
- ↑ Eesti Ekspress: Ta astus sajandist pikema sammu – Boriss Jeltsin 1931 – 2007 Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine., 25.04.2007
- ↑ Country Profile: Russia Foreign & Commonwealth Office of the United Kingdom
- ↑ Text available online. Посетен на 22.07.2010
- ↑ DELFI: Moskva nõudis KGB töötajatele tagatisi
- ↑ Ответ официального представителя МИД России А. А. Нестеренко на вопрос СМИ в связи с признанием Европейским Судом по правам человека нарушений прав российского военного пенсионера Н.Миколенко в Эстонии
- ↑ European Centre for Minority Issues: Russian-speaking minorities in Estonia and Latvia: problems of integration at the threshold of the European Union Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine. by Peter van Elsuwege]
- ↑ Estonia is Encouraging a Resurgence of Nazism in Europe // Voice of Russia, 10 ноември 2006. Архивиран от оригинала. Посетен на 25 юли 2007.
- ↑ Europe must assess neo-Nazism in Estonia – Kokoshin // Interfax, 13 ноември 2006. Посетен на 25 юли 2007.
- ↑ State Duma condemns Estonia's 'glorification' of fascism, wants world to 'adequately' assess it // Interfax, 15 ноември 2006. Посетен на 25 юли 2007.
- ↑ Estonia blames memorial violence on Russia // London, The Daily Telegraph, 1 май 2007. Посетен на 25 юли 2007.
- ↑ Interfax-Religion
- ↑ Breaking News – JTA, Jewish & Israel News // Архивиран от оригинала на 2007-09-27. Посетен на 2011-02-09.
- ↑ а б Interfax-Religion
- ↑ Estonia's Nazi fete assailed – Jewish News of Greater Phoenix
- ↑ Об участии эстонского легиона СС в военных преступлениях в 1941 – 1945 гг. и попытках пересмотра в Эстонии приговора Нюрнбергского трибунала[неработеща препратка] ((ru))
- ↑ Estonia removes SS monument
- ↑ Estonia unveils Nazi war monument[неработеща препратка]
- ↑ Россия категорически не приемлет варварское отношение эстонских властей к памяти тех, кто спас Европу от фашизма – заявление сенаторов Interfax, 27 април 2007. Посетен на 27 април 2007
- ↑ Russia should respond to Estonia by building ports on Baltic coast Interfax, 26 април 2007. Посетен на 28 април 2007
- ↑ Putin criticizes attempts to belittle World War II heroes Interfax 9 май 2007
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- Документы о двусторонних отношениях на портале МИД РФ
- Посольство России в Эстонии
- Посольство Эстонии в России
- Выступление Е. Зубковой „Трудные вопросы российско-эстонских отношений (1939 – 40, 1944 – 45 гг.): взгляд историка“ Архив на оригинала от 2013-08-19 в Wayback Machine.. www.urokiistorii.ru.
- Бронштейн М. На службе национальных интересов Эстонии в Москве // Iseseisvuse anatoomia. Анатомия независимости. The anatomy of independence. Kripta, Tartu, Sankt Petersburg 2004, ISBN 5-98451-007-3. Стр. 200 – 215
- The „Humanitarian Dimension“ of Russian Foreign Policy toward Georgia, Moldova, Ukraine, and the Baltic States Ed. G. Pelnēns. Riga: 2009. ISBN 978-9984-39-908-9 – pp. 49 – 94
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Российско-эстонские отношения“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |