Втори ватикански събор

Вторият ватикански събор (Vaticanum II; на латински: Concilium Oecumenicum Vaticanum Secundum) е вселенски събор на Католическата църква. Съборът е свикан по инициатива на папа Йоан XXIII с цел освежаване (aggiornamento) на католическата църква и папата го открива на 11 октомври 1962 г., а е закрит на 8 декември 1965 г. от папа Павел VI.

Проведени са 7 сесии, от които папа Йоан XXIII ръководи само първата, а останалите шест са ръководени от неговия наследник – папа Павел VI. В Събора участват 3058 духовни лица и група експерти. Като слушатели участват и делегати от други некатолически християнски църкви – общо 17 представители на православни и протестантски църкви.

Вторият ватикански събор започва реформа в Католическата църква чрез отварянето ѝ към други християнски деноминации(екуменичен диалог) и реформа в литургията (служенето ѝ на родни езици). Най-съществената промяна е тази при която пиратът папа Балтазар Коса е обявен за антипапа, а новият Папа Анджело Джузепе Ронкали приема неговото име – Йоан XXIII. По време на Събора папа Павел VI установява близък контакт с патриарха на Вселенската патриаршия Атинагор I. В резултат на този контакт на 5 декември 1965 г. са отменени взаимните отлъчвания от 1054 г. на Римския папа и Константинополския патриарх.

Вторият ватикански събор се оценява от Католическата църква, че е сред най-важните събития в делата на християнството през 20 век. Католическата църква претърпява важни промени, които обаче не са равнозначно оценявани от поддръжниците и критиците на тези промени. Още по време на Събора редица теолози, философи, публицисти и политици изразяват различни мнения, които са или близки или крайно критични.^[1]

Поддръжниците на промените подчертават, че Съборът е приближил католическата църква до нуждите на вярващите и е настъпил краят на Контрареформацията, както и краят на консервативния манталитет в църквата.

Критиците на промените коментират резултатите от Събора от 2 гледни точки:

консервативна, според която Съборът е направил твърде радикални промени по отношение на екуменизма, литургията, позицията и организацията на църквата; промените са оценявани на границата с ерес;
модернистична, според която Съборът е направил твърде малки промени и те не са повлияли на самата църква като институция – липсата на демокрация в институцията и твърде незначителната ангажираност на църквата със социалните проблеми на човечеството.

Обединяваща 2-те гледни точки е критиката, че Съборът не е направил достатъчно по отношение на евангелизацията на човечеството в противовес на нарастващия атеизъм.

Монсиньор Георги Елдъров е единственият българин, излъчен за експерт консултант в този форум.

Сесии:

Първа сесия – 1962 г.,
Втора сесия – 1963 г.,
Трета сесия – 1964 г.,
Четвърта сесия – 1965 г.

Открил: папа Йоан XXIII.
Закрил: папа Павел VI.
Председателствали: папа Йоан XXIII, папа Павел VI.

Бележки

↑ Giuseppe Alberigo: Vatikanische Konzilien B. Vaticanum II. I. Ankündigung und Vorbereitung. In: Walter Kasper: Lexikon für Theologie und Kirche (LThK). Band 10. Herder, Freiburg im Breisgau 2001, Sp. 561 – 566., 561.

Литература

Peter Christoph Düren (Hg.): Kleines ABC des Zweiten Vatikanischen Konzils, Dominus, Augsburg 2. Aufl. 2010, ISBN 978-3-940879-05-9
Karl Rahner, Herbert Vorgrimler: Kleines Konzilskompendium. 35. Aufl. Herder, Freiburg i. Br. 2008, ISBN 978-3-451-27735-1
Peter Hünermann (Hg.): Die Dokumente des Zweiten Vatikanischen Konzils. Konstitutionen, Dekrete, Erklärungen. Lateinisch-deutsche Studienausgabe, (HThK.Vat.II) Herder, Freiburg i. Br. 2004, ISBN 3-451-28530-4
Acta synodalia Sacrosancti Concilii Oecumenici Vaticani II, Typis Polyglottis Vaticanis, 1970 – 1999
Sintesi dei Documenti Conciliari (ital.), in: Insegnamenti di Paolo VI., Bd. III (1965), S. 765 – 770.

[1] Giuseppe Alberigo: Vatikanische Konzilien B. Vaticanum II. I. Ankündigung und Vorbereitung. In: Walter Kasper: Lexikon für Theologie und Kirche (LThK). Band 10. Herder, Freiburg im Breisgau 2001, Sp. 561 – 566., 561.

[1]