Втора полска република
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Втора полска република Rzeczpospolita Polska | |
— република — | |
1918 – 1939 | |
Химн: "Mazurek Dąbrowskiego" | |
Местоположение на Втората полска република към 1930 г. | |
Континент | |
---|---|
Столица | Варшава |
Официален език | полски |
Религия | римокатолицизъм (64,8%) |
Форма на управление | Република |
Президент | |
1918 – 1922 | Йозеф Пилсудски |
1922 | Габриел Нарутович |
1922 – 1926 | Станислав Войцеховски |
1926 – 1939 | Игнаци Мошчицки |
Законодателна власт | |
История | Междувоенен период |
Край на Първата световна война | 11 ноември 1918 г. |
Рижки договор | 18 март 1921 г. |
Нахлуване на Германия | 1 септември 1939 г. |
Съветско нападение на Полша | 17 септември 1939 г. |
Падане на Варшава | 28 септември 1939 г. |
Пълна окупация | 6 октомври 1939 г. |
Площ | |
Общо (1938) | 389 720 km2 |
Население | |
По оценка от 1938 | 34 849 000 |
Валута | Полска злота |
| |
Днес част от | Полша Литва Словакия Чехия Беларус Украйна |
Втора полска република в Общомедия |
Втората полска република, наричана също Втора Жечпосполита (на полски: II Rzeczpospolita) е полска република, съществувала в периода 1918 – 1939 г., от получаването на суверенитет (1918 г.) до нахлуването на Германия (1939 г.).
Името подчертава непрекъснатостта с Жечпосполита (Полско-литовска държава или Държава на двата народа 1569 – 1795), унищожена с договора за подялба, сключен между Австрия, Прусия и Русия през втората половина на XVIII век (1772 – 1795). Официален език във Втората полска република е полският, а валутата – първоначално полска марка, а от 1924 г. полската злота. От 1939 г., след агресията на Третия Райх и СССР, държавата се намира в положение на военна окупация, но има конституционни органи на властта и въоръжени сили, които работят успоредно в подземната държава (Армия Крайова) и в изгнание, благодарение на което, де юре и де факто, Втората полска държава просъществува до 1945 г.
По време на Втората световна война (1939 – 1945) територията на Втората полска държава е окупирана от Германия, СССР, Словакия и Литва. Втората Жечпосполита запазва държавен суверенитет, в дипломатическо отношение е представена от Правителството в изгнание, което получава убежище в Париж (до 1940), а после в Лондон.
По-голямата част от територията на Полската държава анексирана от Съветския съюз и Литва през 1939 г., през 1945 г. е присъединена към Украинската ССР, Белоруската ССР и Литовската ССР.
Исторически данни
[редактиране | редактиране на кода]За символично начало на Втората полска държава се приема 11 ноември 1918 г., когато Юзеф Пилсудски поема военната власт от ръцете на Регентския съвет във Варшава. Три дни по-късно приема и гражданската власт, а Регентският съвет и Временното правителство на Република Полша се разпускат и предават властта на Пилсудски, който скоро става Временен Държавен Глава.
След агресията върху Полша от Райха и СССР (Септемврийската кампания) и военната окупация на територията на Втората Жечпосполита от страна на двамата агресори, легалният продължител на властта на страната, призната на международната арена в периода на Втората световна война, е Правителството на Полша в изгнание, а като подчинена администрация в окупирания край – Полската подземна държава и нейните военни и политически структури (Армия Крайова).
Изтеглянето на дипломатическото признание за правителството на Жечпосполита в изгнание от Великобритания и САЩ на 6 юли 1945 г. (и в резултат останалите страни в учредяващата се по това време Организация на обединените нации (единствено Испания, Ирландия и Ватикан признават Правителството на Полша в изгнание)) може да се приема за фактически край на Втората Жечпосполита.
Последният акт на нейното формално съществуване е извършен на 22 декември 1990 г. от Ришард Качоровски (последният президент на Втората Жечпосполита в изгнание) – предаването на отличителните президентски знаци и оригинала от Априлската конституция на първия президент избран по време на свободните избори – Лех Валенса.
Международно признание
[редактиране | редактиране на кода]Веднага след като поема властта на 16 ноември 1918 г., Юзеф Пилсудски изпраща съобщение до страните от Антантата, за да ги информира за възникването на независимата полска държава. Германия е първата страна, която признава нейното съществуване, но на 15 декември 1918 г. Полша прекратява дипломатическите си отношение с нея. По-широкото признаване на полската независимост на международната сцена е свързано с отношението на Франция и Великобритания. Малко след Трирското примирие и прекратяването на огъня на полско-украинския фронт, признават правителството на Полша: Съветът на Великите сили (21 февруари 1919 г.), Франция (24 февруари) и Великобритания (25 февруари). Япония на 22 март 1919 г. и на 27 март същата година Светият престол признава независимиостта на Полша.
Територия и граници
[редактиране | редактиране на кода]Територия
[редактиране | редактиране на кода]- 386 273 кв. км. (1928 г.)
- 388 634 кв. км. (1 януари 1938 г.)
- 389 720 кв. км. (след окупацията на Заолже през октомври 1938 г.)
Граници
[редактиране | редактиране на кода]Дължина на границите на Полша – 5529 км.
Граници със съседните държави в зависимост от дължината:
- с Германия – 1912 км.
- със СССР – 1412 км.
- с Чехословакия – 984 км.
- с Литва – 507 км.
- с Румъния – 349 км.
- със Свободен град Гданск – 121 км.
- с Латвия – 109 км.
- морска граница – 71 км. (с полуостров Хел 147 км.)
Установяване на границите
[редактиране | редактиране на кода]Границите на Втората полска държава се установяват със следните договори: Версайски, Сенжерменски, Рижки, Трианонски и междусъюзническото споразумение на Комитета на посланиците. През 1921 г. след Версайския договор, резултатите от референдума и трите шльонски въстания към Полша е присъединена източната част на Горна Силезия.
Съседи
[редактиране | редактиране на кода]- Германия – Централна и Източна Прусия,
- СССР – републики Украинска ССР и Белоруска ССР,
- Чехословакия от 1938 г. към Германия,
- Словакия от 1939 г. зависима от Германия,
- Литва,
- Латвия,
- Румъния,
- Унгария – от 1939 г.
Зависими и автономни територии
[редактиране | редактиране на кода]- Шльонско войводство – полската част от Горна Силезия с включена Тешинска Силезия,
- Свободен град Гданск – Гданск и околностите.
Съдбата на границите на Втората полска държава
[редактиране | редактиране на кода]След военната агресия на СССР върху Полша на 17 септември 1939 г., военната окупация на източните територии на Втората полска република от Червената армия и споразуменията в Договор за дружба и граници между СССР и Германия от 28 септември 1939 г. взети от Третия Райх и СССР в Москва, жителите на окупираните части от полската държава са подложени на репресии от страна на агресорите.
Към Райха са присъединени: поморското войводство, шльонското, познанското, лодзкото с Лодз, Судовия, северната и западната част на Мазовше както и западните части на краковско и келецко войводство.
От земите на Жечпосполита между немско-съветската гранична линия от 28 септември 1939 г. и определената с постановление източна граница на полските земи присъединени непосредствено към Германия (определяна като новата източна граница на Райха) Адолф Хитлер създава Генерално губернаторство – отделна административна единица, подчинена на Райха.
Останалата част от територията на Жечпосполита на изход от граничната линия е анексирана от СССР.
Всички тези правни актове са в противоречие с ратифицираната от Германия и Русия Хагска конвенция (1907). Те са невалидни по отношение на международното право и не са признати както от Правителството в изгание, така и от държавите съюзници на Полша, както и трети държави (неутрални) през цялото време на Втората световна война.
В резултат на разпоредбите от Техеранската, Ялтенската и Потсдамската конференция след приключването на Втората световна война, Жечпосполита (от 1952 г. под названието Полска народна република) си връща териториите от централната и западната част на Втората полска република, а също така и Възстановените земи и става неследник на Втората полска държава. Земите на изток от Буг, Източните Креси, т.е. виленско, новогродзко, полеско, волинско, тарнополско и станиславовско войводства, а също така и част от бялостоцко и лвовско войводства, са присъединени към СССР.
Политическа система
[редактиране | редактиране на кода]До 1926 г. политическата система във Втората полска държава е определяна като демократична република с многопартийна парламентарна система. След Майския преврат (1926 г.) държавната система претърпява промени по отношение на конституцията (приета е т.нар. Августовска новела) и формата на управление се трансформира в президентски автократичен (от политическия лагер, който упражнява власт, наречен Санация).
Календар на политическите събития
[редактиране | редактиране на кода]- 7 октомври 1918 г. – Регентският съвет обявява независимостта на Полското кралство от Германия и Австро-Унгария
- 11 ноември 1918 г. – Юзеф Пилсудски поема военната власт
- 22 ноември 1918 г. – за първи път официално е употребено определението Република Полша, което означава премахване на монархическия режим в Полша
- 28 ноември 1918 – жените в Полша получават правото да гласуват
- 1918 – 1921 г. – шест войни и погранични конфликти:
- 1 ноември 1918 г. – Битка за Лвов (1918 – 1919)
- 27 декември 1918 г. – Великополско въстание
- 17 август 1919 г. – избухване на I шльонско въстание (следващите: 19/20 август 1920 г. и 3 май 1921 г.)
- Полско-съветска война
- Полско-украинска война
- Полско-литовска война
- Полско-чехословашки погранични конфликти
· 26 януари 1919 г. – избори за Законодателния сейм
· 20 февруари 1919 г. – Малка конституция
· 28 юни 1919 г. – подписване на Версайския договор
· 13 – 19 август 1920 г. – Битка при Варшава
· 19 февруари 1921 г. – създаване на съюз с Франция
· 2 март 1921 г. – съюз с Румъния
· 17 март 1921 г. – Мартенска конституция
· 18 март 1921 г. – Рижки договор с РСФСР
· 16 юни 1922 г. – присъединяване на Горен Шльонск
· 16 декември 1922 г. – атентат срещу президента Габриел Нарутович
· 12 – 14 май 1926 г. – Майски преврат
· 16 ноември 1930 г. – т.нар. „брестки избори“
· 25 юли 1932 г. – Договор за ненападение между Полша и СССР
· 26 януари 1934 г. – Договор за ненападение между Германия и Полша
· 23 април 1935 г. – създаване на Априлската конституция
· 12 май 1935 г. – смъртта на Юзеф Пилсудски
· 1 октомври 1938 г. – навлизане на полските войски в Заолже и присъединяването му към Полша
· 2 януари 1939 г. – смъртта на Роман Дмовски
· 23 август 1939 г. – пакт Рибентроп-Молотов
· 25 август 1939 г. – съюз между Полша и Великобритания
· 1 септември 1939 г. – нападението на Третия Райх, начало на септемврийската кампания, начало на Втората световна война
· 17 септември 1939 г. – нападението на СССР върху Полша
· 28 септември 1939 г. – капитулация на Варшава
Управляващи
[редактиране | редактиране на кода]Държавен глава
[редактиране | редактиране на кода]Име и фамилия | Период на управление |
Юзеф Пилсудски | 22 ноември 1918 – 11 декември 1922 |
Президенти
[редактиране | редактиране на кода]Име и фамилия | Период на управление |
Габриел Нарутович | 11 декември 1922 г. – 16 декември 1922 г. |
Мачей Ратай | 16 декември 1922 г. – 22 декември 1922 г. |
Станислав Войчеховски | 22 декември 1922 г. – 14 май 1926 г. |
Мачей Ратай | 15 май 1926 г. – 4 юни 1926 г. |
Юзеф Пилсудски | Не встъпва в длъжност |
Игнаци Мошчицки | 4 юни 1926 г. – 30 септември 1939 г. |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата II Rzeczpospolita в Уикипедия на полски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |