Bellum omnium contra omnes

Предговорът (Præfatio) на De Cive, където фразата bellum omnium contra omnes се появява за първи път.

Bellum omnium contra omnes (в превод Война на всички срещу всички) е крилата фраза на латински език на английския политически философ Томас Хобс, дефинираща неговата представа за естественото състояние на човека.

Фразата е употребена за пръв път в De Cive (1642):

Ostendo primo conditionem hominum extra societatem civilem (quam conditionem appellare liceat statum naturae) aliam non esse quam bellum omnium contra omnes; atque in eo bello jus esse omnibus in omnia.
На първо място показвам, че състоянието на човека извън гражданското общество (което състояние може да се нарче естествено състояние) не е друго освен война на всички срещу всички; и че в тази война всички имат право на всички неща.

П-късно в 1668 година в глава 13 на латинското издание на основното съчинение на Хобс – „Левиатан“ (английският оригинал от 1651 година гласи a war [...] of every man against every man).

По-късно в леко променен вид bellum omnium in omnes фразата се появява в Libertas:

[...] Status hominum naturalis antequam in societatem coiretur Bellum fuerit; neque hoc simpliciter, sed bellum omnium in omnes.
Естественото състояние на хората, преди да се съберат в общество, е война, и не просто война, а война на всички срещу всички.

Войната на всички срещу всички е философска парабола, опираща се на природата на човека и описваща не толкова преддържавното, а хипотетичното следдържавно състояние, което неизбежно би се появило, ако държавата е слаба. В теорията на Хобс непоносимостта на естественото състяние на Bellum omnium contra omnes води разумния човек до сключване на обществен договор и образуване на държавата.

Фразата има много по-късни употреби.