Владимир Трандафилов
Тази статия е за актьора. За литературния критик вижте Владимир Трендафилов.
| Владимир Трандафилов | |
.jpg) Портрет от плаката „Българско сценично изкуство 1900 – 1932“. Източник: ДА „Архиви“ | |
| Роден | 4 септември 1897 г. |
|---|---|
| Починал | |
| Родители | Анастас Трандафилов |
| Уебсайт | |
| Владимир Трандафилов в Общомедия | |
.svg){kind=small}
Владимир Анастасов Трандафилов е български драматичен актьор и педагог, професор.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 4 септември 1897 г. в Плевен. Баща му е охридчанинът Анастас Трандафилов - учител[3] и актьор. Негов брат е актьорът Коста Трандафилов.
Докато учи във Варна, участва в Работническия театър към клуба на БРСДП (т.с.). През 1921 г. е актьор в Работническия театър в Перник и във Варненски общински театър. От 1922 г. до края на живота си играе в Народния театър.[4] През 1925 – 1926 г. специализира в Париж. Преподава в Държавното висше театрално училище. През 1938 г. гастролира в ролята на Леонтес в „Зимна приказка“ от Уилям Шекспир в Хърватския национален театър в Загреб.
Член на Българската комунистическа партия (БКП) от 1946 г. Член на Съюза на артистите в България (САБ).
Лектор е в театралната студия в София.
От 1948 г. е хоноруван професор в Държавното висше театрално училище.
През 1959 – 1961 г. е председател на Творческия дом на актьора. Съосновател е на българската рецитаторска школа.
Участвал е в много рецитали.
Умира на 13 януари 1972 г. в София. От 1972 г. неговото име носи Драматичният театър във Видин.[1][2]
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На Владимир Трендафилов е наречена улица в София (Карта).
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]за него:
- „Владимир Трендафилов“ (сборник), (1973).
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- Народен артист (1955, важи от 1951),
- Орден „Народна република България“ – I степен,
- Герой на социалистическия труд (1966)
- Орден „Георги Димитров“ (1966, 1968)
- Лауреат на Димитровска награда (1950, 1959).[2]
Театрални роли
[редактиране | редактиране на кода]Владимир Трандафилов играе множество театрални роли, по-значимите са:[1][2]
- Едгар – „Крал Лир“ от Уилям Шекспир
- Отело – „Отело“ от Уилям Шекспир
- Хамлет – „Хамлет“ от Уилям Шекспир
- Ернани – „Ернани“ от Виктор Юго
- Иванко – „Иванко“ от Васил Друмев
- Ивайло – „Престолът“ от Иван Вазов
- Владиков – „Хъшове“ от Иван Вазов
- Живко – „Майстори“ от Рачо Стоянов
- Филип II – „Дон Карлос“ от Фридрих Шилер
- Арбенин – „Маскарад“ от Михаил Лермонтов
- Пепеляшки – „Вяра“ от Генов
- Арман – „Дамата с камелиите“
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Филми | Роля |
|---|---|---|
| 1960 | Случаен концерт | импресариото[1][2] |
| 1956 | Димитровградци | Данаилов |
| 1940 | За родината | офицерът пред паметната плоча |
| 1931 | Безкръстни гробове | Найден |
| 1929 | Най-вярната стража | Косан |
| 1929 | Улични божества | нечестният приятел на работника |
| 1928 | Пътят на безпътните | Николай |
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Кратка българска енциклопедия в 5 тома, т. 5 (Строи — Яя), БАН, Българска енциклопедия, Издателство на Българската академия на науките, София, 1969 г.
- Енциклопедия А-Я, БАН, Българска енциклопедия, Издателство на Българската академия на науките, София, 1974 г.
- Енциклопедия България в 7 тома, т.7 (Тл-Я с Допълнение към Т. 1-6), БАН, Българска енциклопедия, Издателство на Българската академия на науките, София, 1996 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 11. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104333. с. 4450 – 4451.
- ↑ а б в г д Енциклопедия на българския театър. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 9545287713. с. 476. (на български)
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 364.
- ↑ Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 12, 12 март 1923 г., стр. 2
