Оротова киселина
Оротова киселина | |
Имена | |
---|---|
По IUPAC | 1,2,3,6-тетрахидро-2,6-диоксо-4-пиримидинкарбоксилна киселина |
Други | Урацил-6-карбоксилна киселина |
Свойства | |
Формула | C5H4N2O4 |
Моларна маса | 156.10 g/mol |
Външен вид | безцветен прах [1] |
Точка на топене | 348–350 °C |
Разтворимост във вода | почти неразтворим |
Идентификатори | |
CAS номер | 65-86-1 |
PubChem | 967 |
ChemSpider | 942 |
DrugBank | DB02262 |
KEGG | D00055 |
MeSH | D009963 |
ChEBI | 16742 |
ChEMBL | CHEMBL1235017 |
SMILES | OC(=O)C1=CC(=O)NC(=O)N1 |
InChI | InChI=1S/C5H4N2O4/c8-3-1-2(4(9)10)6-5(11)7-3/h1H,(H,9,10)(H2,6,7,8,11) |
InChI ключ | PXQPEWDEAKTCGB-UHFFFAOYSA-N |
UNII | 61H4T033E5 |
Gmelin | 101990 |
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
Оротова киселина в Общомедия |
Оротовата киселина е хетероциклично съединение и киселина. Известна е още и като пирамидинкарбоксилна киселина. В исторически аспект се е смятало, че е част от семейството на витамин B и се е наричала витамин B13, сега, обаче е изяснено, че не е витамин. В тялото се синтезира от чревната микрофлора.
Синтез на оротат
[редактиране | редактиране на кода]Дихидрооротатът се трансформира в оротова киселина под действие на ензима дихидроортат дехидрогеназа, като с последствие се свързва с фосфорибозил пирофосфат (PRPP) като се образува оротидилат (OMP).
Разликата в нукеотидната синтеза е, че при пиримидиновия синтез, пръстена се напълно завършен при закачането за пентозата, докато при пуриновия синтез пръстена се формира при върху захарта.[2]
Патология
[редактиране | редактиране на кода]Свръхпродукцията на оротова киселина води до ацидурия. Това може да е симптом на увеличен количество амоняк следствие на метаболитно разстройство като разстройство на орнитиновия цикъл.
Оротовата киселина е мутаген, предизвикващ мутации в соматичните клетки на бозайниците. Тя е също така мутагенна за бактерии и дрожди.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
|