Направо към съдържанието

Виктор Вазарели

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Виктор Васарели)
Виктор Вазарели
Victor Vasarely
Роден
Починал
15 март 1997 г. (90 г.)
Националностунгарец, французин
Учил вБудапещенски университет
Кариера в изкуството
Жанрабстракционизъм, Кинетично изкуство
НаправлениеПопарт, Оп арт
Уебсайтwww.pierrevasarely.com
Виктор Вазарели в Общомедия

Виктор Вазарели (на унгарски: Vásárhelyi Győző) е френски художник и график от унгарски произход, един от основателите на оптическото изкуство. [1]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 9 април 1906 г.[2][3] в Печ. Следва в Будапеща в академията Подолини-Фолкман. По-късно посещава училището за графика Мюели, което по това време е ръководено от Шандор Бортник в традициите на стила баухаус. През 1930 г. заминава за Париж, където през следващите десет години работи като графичен дизайнер в сферата на рекламата, занимавайки се основно с плакати. Проявява интерес към оптически измами и графични илюзии за пространство.

От 1944 г. се посвещава само на рисуването. През същата година е и първата му изложба в галерията на Дениз Рене (на френски: Denise René) в Париж. Излага шахматни и противопоставени модели и шаблони. През 1947 г. взима решението да се концентрира върху конструктивно геометрични, абстрактни мотиви.

През 1950-те години развива програмата си за кинетично изкуство (виж съвременно изкуство). В неговия Жълт манифест (на френски: Manifest Jaune) издаден за груповата изложба Движението (на френски: Le Mouvement) при Дениз Рене (1955) изисква творбите да са като прототипи, да са повторими в серийно производство приложимост на формите. Неговите картини и скулптури се отличават чрез стандартизирани форми и цветове, които биват съчетавани по различен начин.

От 1961 г. Виктор Вазарели живее в Анет сюр Марн. Синът му Жан Пиер (1934 – 2002) става известен като художник под името Ярвал.[4]

Виктор Вазарели печели редица международни награди за изкуство в 1965 и 1967 г. Участва в изложенията documenta 1 (1955), documenta II (1959), documenta III (1964) и 4.documenta през 1972 г. в Касел.

Умира от рак в Париж на 15 март 1997 г. на 90-годишна възраст.

Творчество

[редактиране | редактиране на кода]
  • Supernovae (1959-61), галерия Tate Modern, Лондон
    Supernovae (1959-61), галерия Tate Modern, Лондон
  • Homenaje a Malévitch, стенопис в Централния университет на Венецуела, 1954
    Homenaje a Malévitch, стенопис в Централния университет на Венецуела, 1954
  • Лого на „Рено“ от 1972 до 1981
    Лого на „Рено“ от 1972 до 1981
  • Стенопис в Бонския университет, 1978
    Стенопис в Бонския университет, 1978
  • Скулптура на главната гара в Будапеща
    Скулптура на главната гара в Будапеща
  • Произведение на Вазарели пред музея в Печ (Унгария)
    Произведение на Вазарели пред музея в Печ (Унгария)
  • Произведение на Вазарели в Екс ан Прованс
    Произведение на Вазарели в Екс ан Прованс

Първото му голямо произведение, Зебра, е една от първите големи творби на оп арта. Формите, използвани от Вазарели, са квадрат, диамант, триъгълник, кръг и лента. Прилага кинетични ефекти и оптически феномени.

Творчеството му се състои от различни периоди, които на моменти се припокриват:

  • Чернобял период (на френски: Periode Noir-Blanc) (1955 – 1963), противопоставя черни и бели полета.
  • Почит към шестоъгълника (на френски: Hommage à l‘hexagone) (1964 – 1972), създава физически невъзможни перспективи чрез светло-тъмни ефекти.
  • Универсални структури – Вега (след 1969), деформира правомерни решетки по начини, които ги карат да изглеждат повече от двуизмерни.[5]

Кредото на Вазарели гласи:

„ Изкуството е изкуствено и в никакъв случай естествено. Да твориш не означава да копираш природата, а да я имитираш и дори надвиеш посредством собственият си опит, нещо, на което сред всички живи същества е способен само човекът. “

Създава стенописи за чакалнята на гара Монпарнас (1971).

Като графичен дизайнер през 1972 г. създава ново лого в стил оп арт за френската автомобилостроителна фирма „Рено“, т.нар. диамантено лого.

Автор е на обложките на много компактдискове със съвременна музика, сред които на Янис Ксенакис и Кархайнц Щокхаузен за фирмата „Deutsche Grammophon“. Създава и корици на книги в поредицата „Tel Gallimard“, в която са включени издания на Мартин Хайдегер, Мишел Фуко и Клод Леви-Строс.

Негов е дизайнът на ресторанта на Федералната банка на Германия във Франкфурт на Майн.

В по-късни години критикува развитието на абстрактното изкуство с известните думи:

„ Изкуството се е превърнало в ничия земя. Всеки може да се провъзгласи за художник или дори гений. Всяко петно боя, всяка драскотина може да бъде обявена за произведение на изкуството в името на свещения субективизъм. “

Награди

[редактиране | редактиране на кода]

Музеи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Музей Вазарели в Печ
    Музей Вазарели в Печ
  • Музей Вазарели в Будапеща
    Музей Вазарели в Будапеща

През 1970 г. основава музей, в който са изложени някои от творбите му в двореца „Сан Фирмин“ в Горд, департамент Воклюз, Франция. Музеят е закрит през 1996 г.

През 1976 г. създава Фондация „Вазарели“ в Екс ан Прованс, Франция. Там са изложени 46 монументални творби и няколко студии. През същата 1976 г. е открит музей Вазарели в родния му дом в Печ, Унгария.

Негови произведения могат да бъдат видени и в музея „Вазарели“ в Будапеща, квартал Обуда, открит през 1987 г.

За него

[редактиране | редактиране на кода]
  • Victor Vasarely et Marcel Joray, Vasarely, Éditions du Griffon, Neuchâtel, 1965.
  • Frank Popper. Origins and Development of Kinetic Art. Studio Vista and New York Graphic Society, 1968.
  • Jean-Louis Ferrier, Vasarely, entretiens avec l'artiste, Éditions Belfond, Paris, 1969.
  • Werner Spies. Victor Vasarely. H. N. Abrams, 1971. ISBN 0-8109-0532-9.
  • Gaston Diehl. Vasarely. Budapest: Corvina, 1973.
  • Victor Vasarely et Marcel Joray, Vasarely ... inconnu, Éditions du Griffon, Neuchâtel, 1977.
  • Robert C. Morgan. Vasarely. New York: George Braziller, 2004.
  • Magdalena Holzhey. Vasarely. Taschen, 2005. ISBN 3-8228-3908-6.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Karin Thomas, Bis Heute. Stilgeschichte der bildenden Kunst im 20. Jahrhundert. DuMont, Köln, 1979, S. 239.
  2. ↑ Victor Vasarely – Association Vasarely – Aix-en-Provence, архив на оригинала от 24 юли 2011, https://web.archive.org/web/20110724120930/http://www.vasarely.net/fr/journaux.html, посетен на 6 април 2012 
  3. ↑ Музей на Вазарели в Будапеща, архив на оригинала от 19 октомври 2013, https://web.archive.org/web/20131019094655/http://www.vasarely.hu/kiallitasok_en/about_the_museum/?main_menu, посетен на 18 октомври 2013 
  4. ↑ Sara Pendergast, Tom Pendergast, Contemporary Artists: L-Z St. James Press, 2002.
  5. ↑ Benjamin Kowalski, Optical-Art – Betrachtung einer Kunstrichtung. GRIN Verlag, 2007.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Victor Vasarely в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Виктор_Вазарели&oldid=11583440“.