Византология
Византологията е интердисциплинарен клон на хуманитарните науки, чийто предмет на изследване са историята, културата, демографията, религията, облеклото, монетите, музиката, изкуството, литературата, епиграфията, науката, икономиката и политиката на Византийската империя.
За основател на дисциплината се счита немският филолог Йеронимус Волф (1516 – 1580) – ренесансов хуманист, популяризирал познатото днес название на Източната Римска империя – Византия или Византийска империя. Във Франция през XVII век Шарл Дюканж създава речник на средновековния гръцки език (Glossarium mediæ et infimæ græcitatis, 1688), който и до днес не е загубил значението си[1]. През XVIII век дисциплината търпи развитие с труда „Залез и упадък на Римската империя“ на Едуард Гибън.
Византологията намира последователи още през ХVІ век и извън границите на Свещената Римска империя – сред ренесансовите творци и изследователи в Нидерландия и Италия.
Български византолози
[редактиране | редактиране на кода]- Димитър Ангелов
- Георги Бакалов
- Иван Дуйчев
- Василка Тъпкова-Заимова
- Христо Матанов
- Петър Ников
- Васил Гюзелев
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ВИЗАНТИНОВЕДЕНИЕ // Большая российская энциклопедия – электронная версия. Архивиран от оригинала на 2022-04-18. Посетен на 5 януари 2022. (на руски)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Byzantine studies в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
