Била Церква

Била Церква
Біла Церква
	Била Церква Біла Церква
— град —
	Била Церква Била Церква
Страна	Украйна
Област	Киевска област
Площ	67,84 km²
Надм. височина	148 m
Население	210 953 души
Основаване	1032 г.
Първо споменаване	1054 г.
Пощенски код	09100–09117
Телефонен код	00380456(3)
МПС код	AI, КI / 10
Официален сайт	bc-rada.gov.ua
	Била Церква в Общомедия

Била Церква (на украински: Біла Церква; на руски: Белая Церковь, в превод Бяла църква) е град с областно значение в Киевска област, Украйна, административен център на Белоцерковски район.

География

Разположен е на около 80 km от Киев на бреговете на река Рос. Населението му наброява 200 000 жители (2003). В Била Церква се намира огромният парков комплекс „Александрия“, разположен на повече от 200 хектара площ, който е започнат в 1793 година.

История

Градът е основан през 1032 година от киевския княз Ярослав Мъдри и е наречен Юриев (от православното му име Юрий, дадено му при кръщението). През 1240 година, по време на монголо-татарското нашествие, градът е унищожен, като от него остават само руините на местната черква. Около тези руини по-късно бил издигнат новият град, който от 1363 година влиза в състава на Великото литовско княжество.

През 1569 година града преминава към Полша. От 1712 година отново е част от Полша, като през 1774 година последният полски крал – Станислав Август Понятовски, го дарява в чест на короната на Франциск-Ксаверий Браницки.

След третото разделение на Полша градът става част от Руската империя (1795).

В годините на управление на СССР Била Церква е превърнат във важен промишлен център.

При избухването на Балканската война в 1912 година човек от Белая церков е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[1]

По време на Втората световна война градът е окупиран от войските на Нацистка Германия 950 дни. През това време е почти напълно разрушен, а броят на жителите му намалява драстично. През 1941 година нацистите избиват много еврейски деца.^[2]

Личности

Родени в Била Церква

Николай Муковос (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, Инженерно-техническа част на МОО, 1 рота на 5 одринска дружина^[3]
Вадим Лазаркевич (1895 – 1963), руски художник, живял и творил в България
Людмила Павличенко (1916 – 1974) – съветска снайперистка.

Външни препратки

Официален сайт Архив на оригинала от 2021-01-20 в Wayback Machine.
Форум Архив на оригинала от 2007-09-03 в Wayback Machine.
Каталог на предприятията Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.
Информационно-справочна система на града Архив на оригинала от 2012-10-21 в Wayback Machine.

Бележки

↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 473 и 828.
↑ Энтони Бивор „Сталинград“
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 473.

[1] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 473 и 828.

[2] Энтони Бивор „Сталинград“

[3] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 473.

[1]

[2]

[3]