Българска анонимна хроника
| Българска анонимна хроника | |
| Оригинален език | среднобългарски |
|---|---|
| Вид | историческа хроника |
Българската анонимна хроника, наричана още Безименна българска летопис или Тисманска хроника, е историческо съчинение на среднобългарски език, което описва политически събития на Балканите от 1296 до 1413 г.
Летописът е запазен в един-единствен препис, направен в молдавския манастир Слатина между 1554 и 1561 г. Той се намира днес в Украинската национална библиотека „В. И. Вернадски“ в Киев.[1] Текстът ѝ е издаден за пръв път от румънския славист Йоан Богдан. Както той, така и повечето учени след него я смятат за произведение на безименен български книжовник. Според историка Думитру Нъстасе обаче тя е превод на сега изгубена гръцка хроника, съставена от византийския писател Йоан Кортасмен (поч. 1431 г.).
Анонимната летопис разказва за войните на османските султани Орхан, Мурад („нечестивия Аморат“) и Баязид с християните, като отделя особено внимание на Никополската битка (1396) и обсадата на Константинопол (1390 – 1402).
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ф. Почаевской лавры, № 47/116, л. 440 – 447
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ι. Bogdan, Ein Beitrag zur bulgarischen und serbischen Geschichtsschreibung. – Archiv für slavische Philologie, 13, 1891, 481 – 543
- C. Jireček, Zur Würdigung der neuentdeckten bulgarischen Chronik. – Archiv für slavische Philologie, 14, 1891, 255 – 277
- D. Năstase, La chronique de Jean Chortasménos et le dernier siècle d᾽historiographie byzantine. – Symmeikta, 8, 1989, 389 – 404[неработеща препратка]
- Ив. Тютюнджиев, Българска анонимна хроника от XV в. Велико Търново, 1992.