Боянски майстор

Ктиторски портрети на севастократор Калоян и съпругата му Десислава, Боянската църква 1259 г.

Боянски майстор e понятие използвано в историческата наука и изкуствознанието за обозначаване на група средновековни художници, изписала през 1259 г. по поръчка на севастократор Калоян прочутата Боянска църква.

Стенописите

Стиловите им особености ги причисляват към Търновската живописна школа, следваща традициите на Палеологовия Ренесанс. Андрей Грабар ги отнася към „най-чистото византийско изкуство“, признавайки, че те характеризират и българското изкуство от епохата.. В канонично отношение те следват утвърдените традиции. Според Никола Мавродинов стенописите от 1259 г. (на „Боянския майстор“) много по-точно отговарят на византийския канон от по-стария живописен слой, датиращ от 11 век.

Правят впечатление многобройните образи на светци войни (10 на брой), типични за Търновската школа) и на Христос: „Пантократор“ (Вседържател), „Емануил“ (Младеж), „Евергет“ (Благославящ), „Убрус“, „Керамидион“ и уникалното изображение „Христос по-стар от дните“, представящо Исус като белобрад старец.

Изображенията на светците-войни, на „Христос Емануил“ и други не отстъпват по художествени качества на Константинополските образци. Изписани са пълнокръвни образи на живи хора с портретни черти. Това са одухотворени лица, които предизвикват вълнение у зрителя.

В някои от детайлите се откриват битови подробности от живота на българите от XIII век. Характерна в това отношение е сцената „Тайната вечеря“.

Впечатляват изобразените в притвора ктиторски портрети на севастократор Калоян и съпругата му Десислава и на царстващата двойка – цар Константин Тих и царица Ирина. Това са истински портрети, а не типизирани канонични фрески. Изпълнени са реалистично, от тях може не само да се съди за модата в облеклото на висшата българска аристокрация от епохата. , но и да се доловят черти от душевността и характера на персонажите. Особено силно е въздействието на портрета на Десислава, наречен от изкуствоведа Андрей Грабар „едно от най-забележителните творения в Бояна“. Подобно на Никола Мавродинов и той вижда в образа и западно (латинско) влияние, особено в позата и ̀и жестът на ръката, придърпваща шнурчето на мантията.. Това е един от най-ранните исторически достоверни портрети на българска аристократка.

Кой е Боянският майстор

Детайл от стенописа „Христос сред книжниците“

Боянският царственик, споменаващ зограф Василий от Субоноша

Според Казимир Попконстантинов и Божидар Димитров, „Боянският майстор“ е българинът протозограф Василий от село Субоноша, Сярско, работил със своите помощници – зографа Димитрий и още един, неизвестен иконописец. Твърденията му се основават на тълкуванието им на откритието, направено през март 2008 година от екипа, изрършващ консервационните работи в църквата под ръководството на проф. Григорий Григоров и Владимир Цветков.

В една от нишите е разкрит ескиз на лице, направен върху мократа тогава мазилка и надпис с въглен, разчетен като „Аз В_ _ _ан“. Ако това е автопортрет на майстора, както смята Б. Димитров, може да се види, че художникът тогава е бил на възраст около 50 – 55 години, с висок ръст и умни очи. Други считат, че е ескиз на цар Давид. Проучващите надписа експерти, Казимир Попконстантинов и Зарко Ждраков, са го разчели като „Аз Василий писах“.

В подкрепа на твърдението, че зографът Василий е реална историческа личност, първомайстор с отношение към църквата на севастократор Калоян, Казимир Попконстантинов посочва записаното в „Боянския поменник“ (ръкопис от Боянската църква, съдържащ списък с имена на български царе, патриарси и някои велможи от средните векове, в който се чете „вечна памет“ за тях на църковни празници). Там, съвсем не според ранга си е вписан и „Василий Зограф от с. Субоноша, Серско“. Това име отсъства в други подобни поменици и причината този зограф да е поменаван от боянчани наравно с патриарси и царе е неговото забележително дело в тяхната църква.

Според Иван Петрински, името на селото е грешно разчетено и става въпрос за зографа Василий от Сяр, и отделно, за Ношо (много разпространено име през XVI-XVII в.) от с. Субо. Невъзможно е да се направи връзка между майстора Василий, чието дело са стенописите в Боянската църква, и зографа Василий, споменат 350 години по-късно в Боянския поменик.

Археологът Николай Овчаров, изразява съмнения в достоверността на твърденията, че подписът е именно на „Боянския майстор“. Той заявява, че може да е направен от всеки посетител. По този повод, между него и Божидар Димитров възникна публичен конфликт. Директорът на НИМ заявява, че надписът е положен върху мократа мазилка и то когато до вътрешността на църквата не е имал достъп страничен човек. Според обичая, освен живописците никой не е имал право на присъства там по време на работа, дори ктитора – севастократор Калоян. Скоро след това е положена замазка с фин грунд, така че подписът може да е оставен единствено от някой от зографите, твърди той. Като допълнителни доводи за тезата си посочва сведенията от „Боянския поменник“ и две икони, за които се смята, че са други достигнали до нас произведения на зограф Василий.

Според мнението на епиграфа Коста Хаджиев, изложено на Националната археологическа конференция в Шумен (26 – 29 май 2008 г.), твърденията, че е открита самоличността на „Боянския майстор“ не се основават на научни доводи. Той смята, че името трябва да се чете като „Василие“ а не „Василий“. Отбелязва също, че формата „аз писах“ е използвана, когато някой е желаел да увековечи присъствието си в църквата и не е задължително да е дело на зограф. Изключително редките случаи на автографи на средновековни иконописци (подпис от 14 век в днешна Македония и от 12 век в катедралата „Света София“ в Киев) не приличат на надписа от Боянската църква. Хаджиев оспорва и мнението, че изобразеното лице е автопортрет. Той смята, че „автопортрет като понятие в Средновековието няма“.

Галерия

• 
  Десислава, детайл от стенопис в Боянската църква 1259 г.
• 
  „Христос Евергет“, Боянската църква 1259 г.
• 
  „Убрус“, Боянската църква 1259 г.
• 
  „Старец-войн“, Боянската църква 1259 г.
• 
  Цар Константин Тих и царица Ирина, стенопис от Боянската църква 1259 г.

Произведения, посветени на Боянския майстор

• „Последният асеновец. Боянският майстор“ – последната, четвърта книга от четирилогията на Фани Попова-Мутафова „АСЕНОВЦИ – хроника за едно семейство“, включващ още „Солунският чудотворец“, „Дъщерята на Калояна“ и „Йоан Асен II“. Романът е издаден за първи път през 1938 г. под заглавие „Последният асеновец“, а за втори път е издаден през 1943 г. със заглавие „Боянският майстор“.
• „Празник в Бояна“ – роман на Стоян Загорчинов от 1950 г., преработен в 1966 г.
• „Боянският майстор“ – опера на Константин Илиев от 1962 г.
• „Боянският майстор“ – игрален филм от 1981 г. на режисьора Захари Жандов. Създаден по книгата „Празник в Бояна“. В ролите: Петър Деспотов – Илия („Боянския майстор“), Любомир Димитров – севастократор Калоян, Бойка Велкова – Десислава, Емил Марков – Китан.
• „Боянският майстор“ – песен. Текст: Богомил Гудев, музика: Александър Йосифов, изпълнител: Лили Иванова.

Други

На Боянския майстор е наречена улица в квартал „Бояна“ в София (Карта).

Вижте също

• Боянска църква

Външни препратки

• Името на Боянския майстор, zagrada.bg – 11 март 2008
• Василий Зограф Архив на оригинала от 2008-04-17 в Wayback Machine., novinite.bg – 7 април 2008
• Боянския майстор, news.bg, 11 mart 2008
• Василий, Боянския майстор – zagrada.bg – 7 apr 2008
• Боянския майстор – Ст.Заг. камара предприемачи – 11 mart 2008
• Боянския майстор е българин, blog.bg – 12 март 2008