Болярци (област Пловдив)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Болярци.
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Болярци | |
  Болярци  Болярци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 2774 души[1] (15 март 2024 г.) 124 души/km² |
| Землище | 22,448 km² |
| Надм. височина | 191 m |
| Пощ. код | 4114 |
| Тел. код | 03323 |
| МПС код | РВ |
| ЕКАТТЕ | 05339 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пловдив |
| Община – кмет | Садово Димитър Здравков (БСП – Обединена левица; 2011) |
| Кметство – кмет | Болярци Костадин Алексов (БСП) |
| Болярци в Общомедия | |
Болярци е село в Южна България. То се намира в община Садово, област Пловдив.
География
[редактиране | редактиране на кода]Основният отрасъл на местното население е земеделието. Поради плодородните почви тук са отглеждат почти всякакви култури, но доминира отглеждането на фъстъци, царевица, жито и пъпеши.
История
[редактиране | редактиране на кода]За първи път името на селото се споменава в акънджийския регистър от 1472 г., където с. Болярци е посочено като „Кара Реислю“ от нахията Филибе (Пловдив). Посочените негови жители са само мюсюлмани. Справката от дефтера от 1472 г. е извършена от историка османист и тюрколог от ОО на НБКМ-Сф – Стоян Шиваров. Старото име на село Болярци е Караоризово. Според местните за първи път в България, именно тук е внесен и отгледан ориз. Поради ключовото си местоположение Болярци е било място на много военни сражения по време на османското владичество. Споменава се и в джелепския регистър от 1576 г. с двама овцевъди – и двамата пришълци – „Нечо Пришелец, нов-25“ и „Велчо Пришелец, нов-25“.[2]
В селото се намира текето на Рис Баба.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Всяка година на Гергьовден (6 май) се провежда събор край едноименния параклис до селото.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Болярци
- Трендафил Димитров (1941 –), изтъкнат български хореограф, дългогодишен главен художествен ръководител на АНПТ „Китна Тракия“-Хасково, отдал живота си в популяризиране на българския фолклор по целия свят.
- Хаджи Ангел Иванов - Севлиевеца (1808 – 1890), български църковно-музикален деец
- Атанас Търев (р. 1958), български лекоатлет
- Панайот Златанов, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Извори за българската история, том 16, Сф, БАН, 1972 г., стр.47
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52 – 53
| ||||||||