Дева Мария на българите
„Дева Мария на българите“ или „Богородица на българите“ Chiesa di Santa Maria dei Bulgari | |
Параклисът се намира във вътрешно-университетския двор, а над него е залата по анатомия на знанието | |
Местоположение в Болоня | |
Вид на храма | университетски параклис |
---|---|
Страна | Италия |
Населено място | Болоня |
Религия | католицизъм |
Вероизповедание | римокатолицизъм |
Тип на сградата | параклис |
Изграждане | 1158 г. |
Параклисът „Дева Мария на българите“ или „Богородица на българите“ (на италиански: Chiesa di Santa Maria dei Bulgari) е университетски параклис в центъра на кампуса на Болонския университет - първия в Болоня, Италия, Европа.
Носи името си по най-известния гласатор на Ирнерий - Пиеро Булгаро. Издигнат е през 1158 г.[1]
Този параклис е емблематичен и символичен семантично за въвеждането на духа на академизма през средновековието в Европа и за последвалия Ренесанс в лицето на схоластиката. Булгаро е оставил доста големи следи от дейността си, името му носят няколко сгради в университетския квартал и централен площад на име „Корте дей Булгари“, което ще рече „Площад на българите“.[2]
Част е от библиотеката на Болонския университет и точно над него е разположена известната зала по анатомия на знанието в която са изобразени над тялото Христово фигурите от ляво надясно на Йосиф от Ариматея, Мария Саломе, Дева Мария, Йоан Богослов, Мария Клеопова и Мария Магдалина. След завладяването на Болоня през 1798 г. Наполеон Бонапарт нарежда демонтаж на цялата Божествена композиция и пренасянето ѝ в Лувъра. След края на Наполеоновите войни всичко е реставрирано.[3]
Параклисът е сринат от англо-американската стратегическа авиация на 29 януари 1944 г., като са унищожени безценни фрески от XVI век. След края на ВСВ е направена възстановка.[4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Santa Maria dei Bulgari
- ↑ Чилингиров, Стилиян. Какво е дал българинът на другите народи. 1938, 1939, 1941, 1991, 2006. с. 47.
- ↑ Bologna: appunti sconclusionati, di Andrea Lonardo (I parte) 1/ L’Archiginnasio e il gabinetto anatomico 2/ Il Compianto su Cristo morto di Niccolò dell’Arca, in Santa Maria della Vita
- ↑ CAPPELLA DI S. MARIA DEI BULGARI