Битка на Милвийския мост

Битка на Милвийския мост
	Битка на Милвийския мост
	„Битка на Милвийския мост“, худ. Питер Ластман (1613)
Информация
Период	28 октомври 312 г.
Място	Милвийски мост, Рим
Резултат	Решаваща победа на Константин
Командири и лидери
Константин	Максенций
Сили
20 000 – 25 000	25 000
Жертви и загуби
	Битка на Милвийския мост в Общомедия

Битката на Милвийския мост (на латински: Pons Milvius, днес Ponte Milvio) също Битката при Сакса Рубра (Saxa Rubrae) e сражение на Константин с Максенций на 28 октомври 312 г., в резултат на което първият става едноличен управител на Римската империя. Световното значение на битката е, че довежда до легализация на християнството и неговото превръщане в държавна религия.

Предистория

След смъртта на Галерий през 311 г. Константин е един от четиримата императори на римската Тетрархия заедно с Максенций (306 – 312), Максимин Дая (310 – 313) и Лициний (308 – 324) и управлява главно Галия и Британия. Максенций, също като Константин син на император, иска наследствената му част да не се ограничава с изискванията на Тетрархията, което води до стълкновения.

През 312 г. Константин навлиза с 40 000 войници в Италия. Максенций го очаква в Рим с преторианската гвардия и по-многобройна войска (75 000 – 120 000).

Видението на Константин Велики

За видението на Константин вечерта преди битката има различни описания. Лактанций пише в Mortibus persecutorum (Lact. m.p. 44,1 – 9): скоро след събитието през 317 г., че след един негов сън Константин наредил на войнишките щитове да се изобрази кръст (Staurogramm), символ на Исус Христос, с гръцките букви Τ (Tau) и Ρ (Rho).

Според Евсевий Кесарийски (през 320 г.; Vita Constantini, v. C. 1,27 – 32) по обед Константин и войската му видели на небето един кръст от светлина над слънцето с думите In hoc signo vinces („Под този знак ти ще победиш“) или En touto nika Eν τούτω νίκα. Този знак не бил ясен на Константин и затова през нощта преди битката Исус Христос му се явил с видените думи и нареждането те да се носят като знак за защита и победа^[1]^{:с. 61}. Затова били изработени едно знаме (Labarum) и един вексилум в кръстовидна форма с христограм, а войниците нарисували на щитовете си по един христограм.

Ход на битката

Милвийският мост е разположен над река Тибър по пътя Виа Фламиния, водещ директно към Рим.

Битката се провежда на 28 октомври 312 г. Константин побеждава два до три пъти по-многобройната войска на Максенций, който се удавя в Тибър, с което Константин става единствен господар на Запада.

Максенций допуска стратегическа грешка, като разполага войниците си с гръб към реката, с което силите му са били лишени от възможността за безопасно отстъпление.

Модерните изследователи предполагат, че е невероятно опитният стратег Максенций, който е останал в Рим, да допусне такива тежки тактически грешки и че истинската битка се е провела вероятно на 17 km северно от Рим при Сакса Рубра. След като научава за поражението на войските си, той напуска Рим заедно със своите елитни войници и прави неуспешен опит да стабилизира положението, при което се удавя във водите на Тибър.

Последици

Още през 311 г. Галерий издава в Сердика едикт за веротърпимост,^[1] с който се прекратява преследването на християнството. След битката на Малвийския мост следва и Миланският едикт, издаден от Константин и Лициний през 313 г., с който християнската религия е провъзгласена за равноправна на останалите религии в империята.

Източници

↑ ^а ^б Бакалов, Георги. Византия. Лекционен курс. София, Университетско издателство, 2006. ISBN 954-07-2227-6. с. 514.

Wolfgang Kuhoff, Ein Mythos in der römischen Geschichte. Der Sieg Constantins des Großen über Maxentius vor den Toren Roms am 28. Oktober 312 n. Chr. In: Chiron (Zeitschrift) 21, 1991, S. 127 – 174.

Външни препратки

41.935556, 12.466944

[GB-1] а ^б Бакалов, Георги. Византия. Лекционен курс. София, Университетско издателство, 2006. ISBN 954-07-2227-6. с. 514.

[1]