Бисерна гъба

	Бисерна гъба
	Класификация
царство:	Гъби (Fungi)
отдел:	Базидиеви гъби (Basidiomycota)
клас:	Агарикални гъби (Agaricomycetes)
разред:	Пластинчати гъби (Agaricales)
семейство:	Мухоморкови (Amanitaceae)
род:	Мухоморки (Amanita)
вид:	Бисерна гъба (A. rubescens)
	Научно наименование
	Amanita rubescens Pers., 1797
	Синоними
	Amanita annulosulphurea Seyot, 1930; Amanita rubescens var. alba Coker, 1917; Amanita rubescens var. alutacea Gillet, 1874; Amanita rubescens var. circinnata Pers., 1801; Amanita rubescens var. communis Alb. & Schwein., 1805; Amanita rubescens var. elegantissima Naveau, 1923; Amanita rubescens var. genuina Gillet, 1874; Amanita rubescens var. incarnata Gillet, 1874; Amanita rubescens var. verrucosa Gillet, 1874; Agaricus rubescens var. haematodes Pers., 1828; Amanita rubescens var. magnifica Rea, 1922; Agaricus rubescens Fr., 1821;
	Бисерна гъба в Общомедия
	[ редактиране ]

Бисерната гъба, наричана още Бисерка или Перла^[1] (Amanita rubescens), е вид базидиева гъба от род Мухоморка. Бисерката е ядлива гъба, която се среща както в широколистни, така и в иглолистни гори.

Ботанически белези

Гугла – При младите индивиди е кълбовидна, а при по възрастните – сводеста. Цветът и е червеникавокафяв с различни оттенъци на червения цвят. При застаряване става виолетова.
Месо – бяло, а под кожицата в средата на шапката – червеникаво. При разчупване месото почервенява, както и при стоене на въздуха.
Ламели – отначало бели, впоследствие червеникави, неравномерно дълги, наредени радиално спрямо пънчето
Пънче – тънко и високо – до 15 см, широко е до 2 см. При младите индивиди е плътно, докато при възрастните е кухо. Пънчето носи бяло до жълтеникаво пръстенче, което виси непосредствено под периферията. В основата си пънчето се удебелява и завършва с грудка.

Сходни видове

Неистинска бисерка (Amanita pseudorubescens) – отровна
Пантерка (Amanita panterina) – отровна

Качества

Условно ядлива гъба, само след продължителна термична обработка, за обезвреждане на съдържащите се хемолитични вещества, и след обелване на кожицата. Дори и след правилна обработка, някои хора остават чувствителни към нея. Мирисът и е обикновен, вкусът – сладък с подчертан привкус. Не се поддава на сушене. Въпреки лесните за опитни гъбари отличителни разлики не би трябвало да се препоръчва за храна поради сходството с други отровни видове.