Бианка Ланча
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Бианка.
| Бианка Ланча | |
| италианска благородничка | |
.jpg) Фридрих и Бианка в Манески кодекс | |
| Родена | Бианка Беатриче Ланча д'Аляно
ок. 1200/1210
|
|---|---|
| Починала | ок. 1244/1248
|
| Погребана | църква на Джоя дел Коле |
| Герб | |
.svg) | |
| Семейство | |
| Род | Ланча или Малета по рождение Хоенщауфен по брак |
| Баща | Бонифаций I д'Аляно, Манфредо Ланча, Корадо Ланча или ... Малета |
| Майка | Бианка Ланча |
| Братя/сестри | Манфреди Ланча |
| Съпруг | Фридрих II |
| Партньор | Фридрих II[1] |
| Деца | Констанца (Анна) фон Хоенщауфен Манфред фон Хоенщауфен Виоланта фон Хоенщауфен |
| Бианка Ланча в Общомедия | |
Бианка Ланча/Ланца, известна и като Бианка д'Аляно и понякога като Беатриче (на италиански: Bianca Lancia, o Lanza, Bianca d'Agliano; * ок. 1200/1210 в Аляно Терме, † ок. 1244/1248, Джоя дел Коле или Монте Сант'Анджело) е италианска благородничка, и от 1227 г. до смъртта си метреса и вероятна съпруга на император Фридрих II Хоенщауфен.
Както името „Бианка“, така и вероятната принадлежност към Ланча са резултат от предполагаеми хипотези.[2]
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Бианка Ланча вероятно е родена в Южна Италия.[2] Според противоречивите източници от онова време тя принадлежи към алерамическото благородническо семейство Ланча по майчина линия; може би е дъщеря на Бонифаций I д'Аляно[3], граф на Аляно, граф на Минео и владетел на Патерно, и на Бианка Ланча (дъщеря на пиемонтския маркиз Манфреди I Ланча). Съществува и хипотезата, че принадлежи към семейство Малета[2] и е сестра на Манфреди Малета.
Както Ланча, така и Аляно, аристократични гибелински семейства от Пиемонт, сега изместени от властта от възхода на свободните комуни, търсят по-добро положение в Сицилианското кралство на младия Федерико II. Манфреди II Ланча, вуйчото на Бианка, се премества да последва Федерико II в средата на 20-те години.
Според други източници (P. Viarengo) Бианка Ланча и нейният брат Манфреди са деца на великия Манфредо Ланча, наречен така, защото в младостта си е бил копиеносец (lancifero) на императора. Когато Манфредо умира през 1214 г., съпругата му се омъжва повторно за Боемондо ди Монкуко, благородник от района на Асти, господар на Аляно. Следователно Бианка и нейният брат Манфреди вероятно произлизат от Северна Италия.
Генеалогът от XVII век Филаделфо Муньос обаче смята, че тя е дъщеря на Корадо Ланча от херцозите на Бавария, граф на Фонди, измислен герой, посочен във фалшива диплома на Робер Гискар[4], и сестра на Галвано Ланча, господар на Броло и барон на Лонги, родоначалник на всички Сицилиански Ланци.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Бианка може би е живяла на млада възраст между стените на замъка Ланча в Броло[5] и след това много вероятно в имението на Патерно и може би в това на Джоя дел Коле.
Връщайки се от Палестина, император Фридрих II, искайки да шпионира ходовете на възстановената Ломбардска лига, остава в Северна Италия и среща красивата Бианка в Аляно. След като се влюбва лудо в нея, той й казва, че е вдовец от Йоланда от Бриен, от която всъщност живее отделно. От съюза на двамата се раждат две дъщери и син Манфред, бъдещ принц на Таранто, а след това крал на Сицилия. От 1225 г. Бианка поддържа незаконна връзка с Фридрих II.
Хрониката на Салимбене де Адам споменава за таен брак на Бианка с Фридрих II[6], а хронистът Матей Парижки съобщава, че със сигурност след 1247 г.[7], тежко болната (или преструвайки се на такава) Бианка моли суверена да се ожени за нея на смъртното й легло за спасението на душата и за бъдещето на децата им[8]. Фридрих се съгласява на този съюз[9]. Изключително вероятно е Бианка да е починала преди съпруга си (около 1248 г.), тъй като още година по-рано Манфред е посочен като „Манфредус Ланцеа“ (той все още не е легитимиран), докато в бащиното завещание от 1250 г. фигурира сред получателите на Honor Montis Sancti Angeli, традиционната зестра на кралиците и очевидно присъдена на Бианка по време на брака й на смъртния й одър няколко месеца по-рано.[10] Тъй като английската императрица Изабела вече е починала (1241 г.), Бианка всъщност е получила феодалното владение на бившата византийска крепост Монте Сант'Анджело – Honor Montis Sancti Angeli, включително градовете Виесте и Сипонто, в дар на всички кралиците на Сицилия по завещанието на сицилийския крал Вилхелм II.
Бианка е погребана в църквата на Джоя дел Коле близо до Таранто.
Брак и потомство
[редактиране | редактиране на кода]∞ 1244 вероятно за император Фридрих II фон Хоенщауфен (* 26 декември 1194, Йези; † 13 декември 1250, Фиорентино ди Пулия), от когото има един син и две дъщериː
- Констанца (Анна) фон Хоенщауфен (* 1230/1232 † април 1307), ∞ 1244 за никейския император Йоан III Дука Ватаций (* 1192, Димотика, †3 ноември 1254, Невеска), от когото няма деца;
- Манфред фон Хоенщауфен (* 1232, Веноза; † 26 февруари 1266, Беневенто), от 1258 г. крал на Сицилия; ∞ 1. за Беатрис, дъщеря на Амадей IV, граф на Савоя, от която има една дъщеря 2. за Елена Ангелина Дукина, дъщеря на Михаил II Комнин, деспот на Епир, от която има трима сина и една дъщеря;
- Виоланта фон Хоенщауфен (* пр. 1233 † сл. лятото 1264), ∞ ок. 1245 за Рикардо Сансеверино (* 1220 † 1267), граф на Казерта, от когото има един син.
В културата
[редактиране | редактиране на кода]Според легендата Бианка е била затворена от ревнивия император в замъка Монте Сант'Анджело и е починала там, вероятно от самоубийство. Същата история се предава по отношение на крепостта Джоя дел Коле, където се твърди, че тя е била заключена от императора, защото е извършила прелюбодеяние.[11]
Любовната история между Бианка Ланча и император Фридрих II е разказана в романа на Лаура Манчинели „Очите на императора“ (Gli occhi dell'imperatore). Манчинели обаче следва версията на „Хрониката“ на Салимбене де Адам, според която бракът е бил сключен малко преди смъртта на императора, в края на 1250 г.
Бианка Ланча се споменава в песента Biancalancia на италианския дует RaestaVinvE, съдържаща се в едноименния миниалбума Biancalancia .
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Uwe A. Oster: Die Frauen Kaiser Friedrichs II. Piper Verlag, München 2008.
- Gesellschaft für staufische Geschichte: Frauen der Staufer. Göppingen 2006.
- Hubert Houben: Friedrich II. (1194 – 1250). Herrscher, Mensch und Mythos. Stuttgart 2008.
- Natale Ferro: Chi fu Bianca Lancia di Agliano. Bianca Lancia d'Agliano, fra il Piemonte e il regno di Sicilia. Atti Del Convegno. Asti-Agliano, 1990, Renato Bordone, Alessandria, 1992, S. 55 – 80.
- Bianca Lancia d'Agliano fra il Piemonte e il Regno di Sicilia, atti del Convegno (Asti-Agliano, 28/29 aprile 1990), a cura di Renato Bordone, Alessandria 1992
- Renato Bordone, Bianca Lancia, Enciclopedia fridericiana, Vol. II, Istituto dell'Enciclopedia Italiana (2005)
- Bobò Centonze, Federico II di Svevia e Bianca Lancia da Mazzarino, Salvo Bonfirraro Editore, 2009
- Laura Mancinelli, Gli occhi dell'imperatore, Einaudi, Torino, 1993
- Renato Russo, Federico II e le donne, Rotas, 2012
- Hubert Houben: Kaiser Friedrich II. 1194 – 1250: Herrscher, Mensch und Mythos, Kohlhammer, 2008, ISBN 978-3-17-018683-5, S.124
- Aldo Angelo Settia LANCIA (Lanza), Bianca (Bianca d'Agliano), Dizionario biografico degli italiani, Vol. LXIII, Istituto dell'Enciclopedia Italiana (2004)
- Renato Bordone, BIANCA LANCIA, в Federiciana, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2005
- Aldo Settia, LANCIA, Bianca, in Dizionario biografico degli italiani, vol. 63, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2004
- Le mogli di Federico II, на stupormundi.it
- Biografia, на ilmonferrato.info
- Codex Manesse, uni-heidelberg.de
- Frauen der Staufer
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ bianca-lancia // Посетен на 20 октомври 2021 г.
- ↑ а б в Aldo A. Settia LANCIA (Lanza), Bianca (Bianca d'Agliano), Dizionario biografico degli italiani, Vol. LXIII
- ↑ Вж. също igttodaro.it Архив на оригинала от 2009-02-02 в Wayback Machine.
- ↑ C. Merkel "Manfredi I e Manfredi II Lancia - contributo alla storia politica e letteraria italiana in epoca sveva" Torino 1886 с.. 177-178
- ↑ Vedasi Italiamedievale.it, Valdemone.com Архив на оригинала от 2007-09-28 в Wayback Machine. e Borghitalia.it Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.
- ↑ Salimbene de Adam, Chronica, Monumenta Germaniae Historica-Scriptores XXXII, с. 349
- ↑ През 1247 г. Манфреди, по случай брака си, вероятно все още се появява като незаконен син на императора; вж. Renato Bordone, Bianca Lancia, Enciclopedia fridericiana, Vol. II, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, (2005).
- ↑ Matteo Paris, Chronica Majora, Monumenta Germaniae Historica Scriptores XXVIII, с. 360-361.
- ↑ възможност, спомената и в Stupormundi.it Le quattro mogli di Federico II, fra mito e realtà Архив на оригинала от 2014-01-30 в Wayback Machine., от stupormundi.it
- ↑ BIANCA LANCIA, Enciclopedia Federiciana (2005) di Renato Bordone
- ↑ Centonze
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Materialsammlung Архив на оригинала от 2007-09-30 в Wayback Machine. (2011 offline)
- Bianca Lancia di Agliano Архив на оригинала от 2007-03-27 в Wayback Machine., ilmonferrato.info
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Bianca Lancia в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
