Беседа:Свети Никола (Гложене)

Името „Свети Никола“

В оригинални документи от 1894–1899 името на църквата е „Св. Никола“, а не Николай. Едва ли е преименувана преди изоставянето ѝ, по-скоро в следващи времена някой е решил да го „поправи“ и я е изписал различно. --Randona.bg (беседа) 09:37, 14 октомври 2019 (UTC)

Нека да остане като допълнително наименование „Св. Николай“, понеже се среща. --Стан (беседа) 10:44, 14 октомври 2019 (UTC)

Всички църкви се водят официално Свети Николай Мирликийски Чудотворец. Епохите се пишат според новия правопис с малки букви. Получи се супер статия - ако имаше и снимки, особено на ктиторския надпис, той добре илюстрира и владиците. -- Мико (беседа) 12:58, 14 октомври 2019 (UTC)

ОК, нека остане. Погледнах списъка в Уикипедия на всички (със или без статии) църкви „Св. Никола“ и ми стана супер интересно – колко ли от тях, както гложенската, са си били „Св. Никола“ и после са променени? И дали автентичното название по българските земи не е било винаги „Св. Никола“, а в близкото минало под чуждо влияние са променени? Боянската църква също е „Св. Никола и Пантелеймон“, май най-старата ѝ част беше „Св. Никола“ – може би поради известността ѝ не са посмели да я „пониколайчат“ – или пък не „всички църкви се водят официално Свети Николай Мирликийски Чудотворец“. — Предният неподписан коментар е направен от Randona.bg (приноси • беседа)

Ние не спазваме официалните църковни имена, а наложените от добри източници (какъвто в случая е Гергова и би бил сайтът на Синода). -- Мико (беседа) 13:52, 14 октомври 2019 (UTC)

За периодите - има промяна, аз очевидно не съм в час. Неколко препоръки видех онлайн и разрових да видя кво се е случило: тук е обяснено [1]: -- Мико (беседа) 13:49, 14 октомври 2019 (UTC)

„

Краткия правописен речник на българския книжовен език от 1989 г. и следващите негови издания) изискваше названия и термини на исторически и геологически епохи да се пишат с малка буква, в това число античност, бронзова ера, каменна епоха, мезозой, неолит, палеозойска ера, средни векове, средновековие и др. (вж. пак там). Начинът за писане с малки букви (очевидно от гледна точка на авторите на речника – стар и неправилен) на периодите от време в историята бе логичен, след като всички думи и словосъчетания, с които изобщо се означават периоди от време, се пишат с малка буква – секунда, минута, час; ден, седмица, месец, година, век; античност, бронзова ера, каменна епоха, мезозой, неолит, палеозойска ера, средни векове, средновековие и др. Както се казва – кратко, точно и ясно. По незнайно каква логика от 2002 г. насам т. 25 на Новия правописен речник на българския език ни задължава част от тези названия вече да пишем с начална главна буква. При това незнайно кои точно от тези названия, защото липсата на определителен член е твърде показателна – периоди, а не периодите от време в историята, се казва там, трябва да се пишат с начална главна буква. Кои точно от всички исторически периоди ще привилегирова да пише с главни букви, очевидно е оставено да реши конкретната пишеща личност. Със сигурност обаче названията на геологическите ери, периоди и епохи (с които иначе също се означават периоди от време в историята) ще продължим да пишем с начални малки букви, както сме го правили и до 2002 г., защото Приложение № 7 (с. 1025 на Новия правописен речник) изисква точно това - да ги пишем с начална малка буква. Вероятно с начална главна буква трябва да пишем еднословни названия като Античност, Средновековие и словосъчетания като Каменна епоха, Средни векове и др. под., защото те отговарят на изискването с тях да се означават периоди от време в историята.

“

Точно този - Нов правописен речник на изд. Хейзъл, причинява големи бели, защото е смесица от верни и неверни твърдения - така твърдят от ИБЕ, а използването на името на БАН май било криминална история. Актуалният сега е Официалният правописен речник на бълг. език на БАН от 2012г., изд. Просвета.--Randona.bg (беседа) 14:06, 14 октомври 2019 (UTC)

А статията тук наистина може да стане много хубава, ако успеем да издействаме някоя снимка от въпросната книга - мислех си да потърся контакт с авторите. Защото църквата явно скоро ще рухне, уви, а стенописите са чудесни - разгледахте ли книгата онлайн? Много по-достъпни ще са тук, поне няколко, с препратка към „Корпуса“ (добре поне, че е качен в нета, иначе го нямат дори в Библиотеката на БАН). Впрочем щом приемате И. Гергова като добър източник, значи църквата трябва да си е „Св. Никола“, а не „или Николай“ ;) --Randona.bg (беседа) 14:20, 14 октомври 2019 (UTC)

P.S. И, Мико, моля Ви, не пишете „тетевенско село“, може само „тетевенски махали“, ако се наложи за нещо друго . Сериозно, мисля, че използваната от мен формулировка „Гложене (обл. Ловеч)“ е съвсем неутрална, официална и приета в Уикипедия; иначе е направо кощунствено от историческа гледна точка, вервайте ми. --Randona.bg (беседа) 14:42, 14 октомври 2019 (UTC)