Беседа:Процес и реалност (книга)

Уточнение

Ок, слагам статията, защото очевидно това е доста основна тенденция в съвременната философия (у нас като "субект в процес" на Кръстева, което обаче е малко по-различно), и нещо, на което някои практици базират "социалните" и "психологически" опити, смятайки че или няма такова нещо като вътрешно присъща личност за субекта или де факто опитвайки да формират, или изменят чрез подобни "събитийни или временни / времеви същности" (обекти на реалността), което аз лично намирам за нередно, особено ако това е опит за отклоняване от реалната същност на субекта (неговата буда-природа :). Просто искам да въведем тази теория, за да видим какво се случва, защо, как тази теория е употребявана от някои, в каква степен тя е реална и действителна, колко неточна, какви са критиките към нея, кое я оборва, какво тя се опитва да оборва и прочее. Също така да видим отношението на метафизика на същността към това, в корелация с будистките термини за Нирвана / освобождение от времевите реалности, както и зен-будисткото трениране в устойчивостта. Това което искам да кажа е че очевидно тези две теории в западната философия са в конфликт, тоест постмодерната процесуална теория иска да обори метафизика на същността, докато в будизма тези теории имат своето съотнасяне към реалността на самсара (маркиран от променливости, които носят страдание) и /или дори процесът на духовното-ставане-на-Буда (което също е вид ставане, преминаване през опитност), както и трайността на буда-просветлението. --Alexd (беседа) 08:59, 20 май 2015 (UTC)