Направо към съдържанието

Беседа:Инокентий III

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Папа Инокентий е поредният от отците на Римската курия ,заслужил прозвището,велик.Ключови за понтификата му ,остават ,признаването на ордена св.Франциск и провеждането на Латеранският събор.В началото на 13 век постигнатият баланс, в управлението на Запада бил нарушен.Кръстоносното течение, изпитвало сериозни трудности на изток, а вътре в християнският свят се зародили ереси ,които заплашвали съществуването на самото християнство.Установеният ред бил нападнат, особено от албигойците в южна Франция.Инокентий бил на върха на свят, който сякъш си отивал и от действията му зависело, християнското управление на Европа, да се запази и през 13 век.В противодействие на ереста, той противопоставил Францисканският орден,чиято цел била завръщане към евангелската бедност.Ставало дума за преоткриване на евангелските завети и пречистване от греховете.Инокентий ,разбрал отлично мотивите на франциско от Асизи и признал устава на ордена.В края на понтификатът му ,се провежда Латеранският събор(1215г.)Той е замислен като триумф на католицизма над ересите и в него се чуствал дъхът на победата над Изтокът(Византия).Главната му задача обаче, била да затвърди и препотвърди християнското управление на Европа, постигнато през предходните два века.В христологичен план ,съборът се занимавал с т.нар. проблем за претворяването на Христос.Съборът постановил, че Исус Христос действително се претворява в хляба и виното на причастието, а не символично.От миряните се изисквало ,поне едно изповядване пред свещенник годишно.А за свещенниците , се препотвърждавал целибатът.Инокентий бил най-активният участник на събора.Той се справил със всички задачи, който си поставил в управлението на Църквата и заслужил признание още от съвременниците си.--Предният неподписан коментар е направен от А3%8(0 беседа приноси‎ (приноси • беседа) 09:23, 25 април 2007‎

Започнете дискусия за Инокентий III

Започване на дискусия