Бенгалски залив
| Бенгалски залив বঙ্গোপসাগর | |
| — залив — | |
 Географско положение. | |
  Местоположение в Индийски океан | |
| Местоположение | Индийски океан |
|---|---|
| Притоци | Ганг, Брахмапутра и Мегхна (общ естуар), Кришна, Годавари, Кавери, Маханади, Иравади |
| Дължина | 2090 km |
| Ширина | 1610 km |
| Площ | 2 172 000 km2 |
| Дълбочина | 2600 m (средна) 4694 m (максимална) |
| Острови | Андамански острови, Никобарски острови |
| Бенгалски залив в Общомедия | |
Бенгалският залив (на бенгалски: বঙ্গোপসাগর; на тамилски: வங்காள விரிகுடா; на хинди: बंगाल की खाड़ी) е най-големият залив, разположен в североизточната част на Индийския океан, граничейки с бреговете на Индия, Бангладеш, Мианмар и Шри Ланка. На запад граничи с полуостров Индостан, на изток – с островната група Андамански и Никобарски острови. На север от залива е разположена историческата област Бенгалия (включваща в себе си съвременен Бангладеш и индийския щат Западна Бенгалия), откъдето идва името му. Това е най-големият воден регион в света, наричан залив.
В Бенгалския залив се вливат много големи реки – Ганг, Брахмапутра и Мегхна (общ естуар), Кришна, Годавари, Кавери, Маханади, Иравади.
Най-големи пристанища са – Ченаи, Вишакхапатнам, Пондишери, Калкута (Индия), Читагонг (Бангладеш). В североизточната част на залива, близо до град Кокс Базар (Бангладеш) се намира най-дългият плаж в света (120 km).
Океанография
[редактиране | редактиране на кода]Тектоника на плочите
[редактиране | редактиране на кода]Под Бенгалския залив се срещат Индо-Австралийската плоча и Бирманската плоча при Яванската падина. Никобарските и Андаманските острови са част от Бирманската микроплоча. Индийската плоча се плъзва под Бирманската при Яванската падина. Тук налягането на двете плочи една към друга увеличава и температурата, което води до образуването на вулкани в Мианмар и вулканични дъги. Земетресението в Индийския океан от 26 декември 2004 г. е резултат от налягане в тази зона, предизвикало подводно земетресение, което на свой ред образува разрушително цунами.[1]
Морска геология
[редактиране | редактиране на кода]Сравнително плитката зона се разпростира от Цейлон до главата на залива и оттам на юг през ивица около Андаманските и Никобарските острови. Пред делтата на Ганг се намира подводен каньон, разцепващ плитката зона и достигащ дълбочина до 1340 m.[2] Това е най-големият подводен каньон на Земята.[3]
Морска биология, флора и фауна
[редактиране | редактиране на кода]
Бенглаският залив е богат на биологично разнообразие, различаващо се сред коралови рифове, естуари и мангрови гори. Това е една от най-големите морски екосистеми на света.
Conus bengalensis е само един от морски охлюви, които могат да бъдат снимани по плажовете на залива.[4] Маслиновата ридлея, която е застрашен вид, може да оцелее, благодарение на местата за размножаване, които са създадени близо до Одиша, Индия. Марлини, баракуди, ивичест тунец, жълтопера риба тон и ивичест кит на Брюде са само някои от морските животни в залива. Bodianus neilli е вид бодлоперка, която живее в турбидни лагунови рифове или плитки брегови рифове. Различни видове делфини като пантропически петнист делфин и дългоклюна стенела могат да бъдат наблюдавани в залива. В по-плитките и по-топли води покрай бреговете може да се срещне иравадийски делфин.[5][6]
Големият никобарски биосферен резерват предоставя убежище за много животни, сред които соленоводен крокодил, кожеста костенурка и Cuora amboinensis.
Климат
[редактиране | редактиране на кода]От януари до октомври течението се движи на север, а циркулацията по посока на часовниковата стрелка се нарича „Източноиндийско течение“. Бенгалският мусон се движи в северозападна посока, преминавайки през Никобарските и Андаманските острови към края на май, след което се отправя към североизточното крайбрежие на Индия към края на юни.
През останалата част от годината течението е в посока обратна на часовниковата стрелка и се нарича „Източноиндийска зимна струя“. През септември и декември в залива са чести циклоните. Създадени са няколко инициативи за борба срещу щормовите приливи.[7]
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Едно от първите търговски предприятия в Бенгалския залив е Британската източноиндийска компания. Гопалпур в Одиша е един от основните центрове на търговията. Френската източноиндийска компания също има присъствие в региона.[8]
Инициативата на Бенгалския залив за Многоотраслова Технико-Икономическа Кооперация (BIMSTEC) поддържа свободната международна търговия около Бенгалския залив между Бангладеш, Бутан, Индия, Мианмар, Непал, Шри Ланка и Тайланд.
Катамаранените риболовни лодки на риболовните селища процъфтяват по бреговете на залива. Рибарите могат да хващат между 26 и 44 вида морска риба.[9] Средногодишният улов е около 2 милиона тона риба от Бенгалския залив.[10] Близо 31% от световните брегови рибари живеят или работят в този залив.[11]
Стратегическо значение
[редактиране | редактиране на кода]
Бенгалският залив е разположен в Южна и Югоизточна Азия. Лежи в центъра на два големи икономически блока, SAARC и ASEAN. Заливът влияе на южния регион на Китай, както и на големите пристанища на Индия и Бангладеш. Китай, Индия и Бангладеш са съставили военноморски споразумения с Малайзия, Тайланд и Индонезия за увеличаване на сътрудничеството при проверките за тероризъм в открито море.[12]
През последните години Китай прави опити да прокара влияние в региона чрез близки връзки с Мианмар и Бангладеш.[13] САЩ провежда мащабни военни учения с Бангладеш, Малайзия, Сингапур, Тайланд и с Индия.[14][15][16][17] Най-голямото такова учение в Бенгалския залив, Malabar 2007 от 2007 г., включва военни кораби от САЩ, Бангладеш, Тайланд, Сингапур, Япония и Австралия.
Големи залежи на природен газ в морската зона на Бангладеш подбуждат сериозна спешност в Индия и Мианмар за териториални претенции.[12] Спорове около правата над някои петролни и газови залежи причиняват кратки дипломатически скарвания между Мианмар и Индия с Бангладеш.
Оспорваната морска граница между Бангладеш и Мианмар води до военно напрежение през 2008 и 2009 г. Бангладеш се опитва да постигне споразумение с Мианмар и Индия за граничния спор чрез Международен трибунал.[18]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Tsunami, архив на оригинала от 27 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070927031947/http://www.idiom.com/~garcia/tsunami.html, посетен на 1 март 2018
- ↑ Morphological features in the Bay of Bengal
- ↑ Curray, Joseph R. The Bengal Fan: morphology, geometry, stratigraphy, history and processes // Marine and Petroleum Geology 19 (10). Elsevier Science Ltd, декември 2002. DOI:10.1016/S0264-8172(03)00035-7. с. 1191 – 1223.
- ↑ Phillip Colla Natural History Photography
- ↑ Haider, Mashida R. Naturalist // Dhaka, New Age, 5 януари 2005. Архивиран от оригинала на 2010-11-30. Посетен на 2018-03-01.
- ↑ CMS: Stenella attenuata, Pantropical spotted dolphin // Архивиран от оригинала на 2007-02-03. Посетен на 2018-03-01.
- ↑ Glossary of Physical Oceanography Ba-Bm
- ↑ Nabataea: Trade on the Bay of Bengal
- ↑ Environmental assessment of coastal water at Bakkhali
- ↑ LME 34 Bay of Bengal // NOAA. Архивиран от оригинала на 2003-04-18. Посетен на 2018-03-01.
- ↑ The Bay of Bengal: New bay dawning. 27 април 2013.
- ↑ а б Berlin, Donald L. The emerging Bay of Bengal // Asia Times Online, 25 януари 2005. Архивиран от оригинала. Посетен на 2018-03-01.
- ↑ The Burma Project – Burma Debate // Архивиран от оригинала на 2009-09-18. Посетен на 2018-03-01.
- ↑ India's Largest Naval War Game in Bay of Bengal // Global Politician. Архивиран от оригинала на 2012-10-15. Посетен на 2018-03-01.
- ↑ Parameswaran, Prashanth. US Eyes Expanded Military Exercises with ASEAN Navies // The Diplomat. 7 май 2015.
- ↑ Miglani, Sanjeev. India, Japan, U.S. plan naval exercises in tightening of ties in Indian Ocean // Reuters, 22 юли 2015. Архивиран от оригинала на 2015-12-04. Посетен на 2018-03-01.
- ↑ Gady, Franz-Stefan. Confirmed: Japan Will Permanently Join US-India Naval Exercises // The Diplomat. 13 октомври 2015.
- ↑ The Maritime Boundary Dispute Between Bangladesh and Myanmar: Motivations, Potential Solutions, and Implications