Направо към съдържанието

Бено Русо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Бано Русо)
Бено Русо
Beno Ruso
югославски военен

Роден
Починал
18 юни 2006 г. (86 г.)
Военна служба
Званиегенерал
Бено Русо в Общомедия

Бено Исак Русо с псевдоним Коки (на македонска литературна норма: Бено Русо – Коки; на ладино: Beno Ruso) е югославски партизанин, деец на НОВМ, по-късно генерал-лейтенант от ЮНА.[1], политически офицер.

Роден е на 20 януари 1920 година в сефарадско семейство в Битоля. Основно образование завършва в еврейската махала Табане в родния си град. След това започва да учи в Битолската гимназия, но прекъсва след 2 години и започва да работи в механична работилница. През 1941 година отслужва военната си служба, но е пленен от немски военни части и вкаран в лагер. Успява да избяга и влиза в НОВМ. От 1941 е член на ЮКП, а на следващата година и на Градския комитет за Битоля. През 1942 влиза в Битолския народоосвободителен партизански отряд „Яне Сандански“, а на следващата година и в Народоосвободителния батальон Мирче Ацев. Става политически комисар на чета, батальон, а от 22 август 1944 на десета македонска ударна бригада[2] и накрая на четиридесет и втора македонска дивизия на НОВЮ.[3] До 4 януари 1945 е политически комисар на Петнадесети корпус на НОВЮ.[3] След Втората световна война завършва гимназия, политическата школа „Джуро Джакович“, а после и Висша военна академия през 1952 г. През 1960 година става генерал-майор, а през 1980 година е пенсионер. В отделни периоди е ръководител на политическото отделение на трета армейска област в Ниш, инструктор в политическото управление в Белград и член на контролната комисия на партийното пълномощество, помощник-командир по морално-политическото възпитание на Скопския военен окръг, помощник-командир по териториалната отбрана, командир на Скопския военен окръг и командир на териториалната отбрана на Скопие[4]. Награден е с Партизански възпоменателен медал 1941 година, Орден с Югославско знаме с лента, Орден за заслуги пред народа от първи ранг и други.[5] Бено Русо се жени за Роза Камхи, племенница на Рафаел Камхи.[6]

  • Партизански възпоменателен медал 1941 година;
  • Орден за храброст
  • Орден с Югославско знаме с лента;
  • Орден на Партизанската pвезда със златен венец;
  • Орден за заслуги пред народа със сребърни лъчи;
  • Орден за заслуги пред народа от първи ранг;
  • Орден на военното знаме
  • Орден на братството и единството със златен венец.
  • Орден за военни заслуги със златни мечове
  • Партизански полски кръст
  • Медал на чешките ветерани;
  • Съветски медал „50 години от победата над фашизма“;
  • Медал на Съюза на ветераните на Москва;
  1. Андоновска, Ленче и др. Значајни личности за Битола. Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“ – Битола, 2007. ISBN 978-9989-2783-0-3. с. 192. Архив на оригинала от 2018-08-17 в Wayback Machine.
  2. Димитријевски, Марјан, Ѓорѓи Малковски, Лидија Ѓурковска. Темелите на македонската војска от НОАВМ // Офицер III (7). декември 2011. ISSN 18577091. с. 7. Архивиран от оригинала на 2013-12-27.
  3. а б Митровски, Боро. Петнаести (македонски) ударни корпус НОВJ. Београд, 1983. с. 283. Архив на оригинала от 2013-05-10 в Wayback Machine.
  4. Стојановски, М. и Стојаноски, Б. Воени генерали во Македонија (1943 – 2017). 2-ро издание. Печатница „ЕВРОПА 92“ – Кочани, 2017, с.294 // Архивиран от оригинала на 2021-08-03. Посетен на 2022-02-03.
  5. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1290. (на македонска литературна норма)
  6. THE CENTROPA INTERVIEW