Ташко Христов
| Ташко Христов | |
| български революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Ташко Христов, наричан Докторът,[1] Лекия, Фелдшера,[2] и Пуцето[3] е български революционер от влашки произход, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ташко Христов е роден в Битоля, тогава в Османската империя. Присъединява се към ВМОРО. Работи като учител в Крушево, където участва в подготовката на въстание.[4] Действа като личен куриер на Даме Груев. Заедно с Иван Кафеджията поддържат кафе, което използват за срещи на дейци на ВМОРО. През Илинденско-Преображенското въстание е заедно с Георги Попхристов в Леринско, където лекува болни и ранени с практическите си медицински познания. На 1 февруари е направен неуспешен опит за убийството му в Крушево.[5]
Георги Попхристов си спомня за него:
| „ | ... Ташко Христов, известен в Битоля като лекар с прозвище „Ташко лесния“. Той беше лек както на нога, така и в ума. Беше голям поклонник и сляп привърженик на Даме... Беше извънредно точен и послушен[6]. | “ |
Емигрира в САЩ, където се замогва и умира.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 92.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 95.
- ↑ а б Настевъ, Хр. Въ горящето с. Арменско - Леринско // Илюстрация Илиндень 4 (124). Илинденска организация, Априлъ 1941. с. 10.
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 27.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 48, 28 февруари 1909, стр. 3.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов
