Атанас Киров (опълченец)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Атанас Иванов.

---

Атанас Иванов Киров
юрист
Атанас Иванов Киров
Роден	18 януари 1858 г. Болград, Княжество Молдова (днес в Украйна)
Починал	25 януари 1925 г. (на 67 г.) Русе, Царство България
Учил в	Одески национален университет

Атанас Иванов Киров е роден в Болград в семейство на бесарабски българи, преселници от ямболския край.

Завършва болградската българска гимназия ^[1,2,5,7]. Постъпва в Българското опълчение на 20 май 1877 г. ^[1,2,3,4,5]. Като опълченец е зачислен в четвърта рота на четвърта дружина на Българското опълчение ^[1,2,3,4]. Участва в сраженията при Шипка и Шейново, както и в сражения с башибозуците в Сливенско и Котленско в края на освободителната война ^[1,2,3,4]. След освобождението завършва право в Новоросийския университет в гр. Одеса, където постъпва през 1881 г. и завършва през 1886 г. ^[1,2,5,6]. Установява се в Пловдив, където и работи като адвокат ^[1,2]. В началото на 90-те години на 19 век се завръща в гр. Болград и сключва брак с Елена Парушева от известна българска бесарабска фамилия ^[1,5]. Завръща се в Пловдив през втората половина на 90-те г. на 19. век. В периода 1902 г. – 1904 г. заема длъжността градски адвокат на гр. Пловдив ^[1]. Заболява от инфаркт на миокарда и поради невъзможност да практикува професията си получава опълченска пенсия ^[1,2]. С Височайши указ № 49 от 30 април 1907 г. е назначен за член на Пловдивския окръжен съд ^[1]. Като такъв през 1909 г. получава Възпоменателен кръст „За независимостта“, № 3008 ^[1,8]. Заема длъжността заместник апелативен прокурор в гр. Пловдив, а по-късно заема същата длъжност в гр. Русе ^[1]. Пенсионира се през 1921 г. и практикува като адвокат в Русе до смъртта си на 25 януари 1925 г. ^[1]. Съпругата му Елена Кирова умира през 1928 г. ^[1].

Вижте също

• Бесарабски българи

Източници

1. Български исторически архив – НБКМ, кол. 47, I, II (пенсионно дело на Атанас Киров)
2. Калчо Калчев: Бесарабски българи опълченци в Руско-турската война. Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, Велико Търново.
3. Българското опълчение. Сборници от документи и материали. 1956 – 1959 г. М. И. Михов
4. Георги Вълков: „Българското опълчение. Формиране, бойно използване и историческа съдба.“ 1983 г.
5. Владимир Дякович „Българите в Бесарабия“, 1930 г.
6. Владимир Дякович: „Българска Бесарабия“, 1918 г.
7. Йов Титоров: „Българите в Бесарабия“ 1905 г.
8. Дневник на наградените с Възпоменателен кръст „за независимостта“ т. І - ф3 К, оп. 2, с. 163 // archives.government.bg. Държавна агенция „Архиви“. Посетен на 3 март 2020.

Литература

1. Български исторически архив – НБКМ, кол. 47, I, II (пенсионно дело на Атанас Киров)
2. Калчо Калчев: Бесарабски българи опълченци в Руско-турската война. Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, Велико Търново.
3. Българското опълчение. Сборници от документи и материали. 1956 – 1959 г. М. И. Михов
4. Георги Вълков: „Българското опълчение. Формиране, бойно използване и историческа съдба.“ 1983 г.
5. Владимир Дякович „Българите в Бесарабия“, 1930 г.
6. Владимир Дякович: „Българска Бесарабия“, 1918 г.
7. Йов Титоров: „Българите в Бесарабия“ 1905 г.
8. Дневник на наградените с Възпоменателен кръст „за независимостта“ т. І - ф3 К, оп. 2, с. 163 // archives.government.bg. Държавна агенция „Архиви“. Посетен на 3 март 2020.