Направо към съдържанието

Островен еялет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Архипелага)
Островен еялет
1533 – 1864
Джезаир през 1609 г.
Джезаир през 1609 г.
Столица
Предшественик
Румелийски еялет
Наследник
Еялет Морея

Джезаир или още Еялет на Архипелага (на османски турски: ایالت جزایر بحر سفید, Eyālet-i Cezāyir-i Baḥr-i Sefīd, „Еялет на островите на Бяло море“)[1] е османска провинция първо ниво /Еялет/ (до 1590 година се използва терминът бейлербейство[2]). От създаването на бейлербейството до танзиматските реформи от средата на 19 век е на лично подчинение на капудан пашата начело на османския флот. Обхваща гръцките земи в/на Османската империя.

Сформиран през 1533/34 г. специално за Хайредин Барбароса, който и пръв получава новата титла капитан на флота.

Границите на еялета се менят във времето обхващайки санджаците на Коджаели, Сугла (Смирна) и Бига на Анадола и Лепанто (Инебахти), Ливадия (Егрибоз), Етолоакарнания (Карли-или), Мистра (Мезистре) и Лесбос (Мидили), откъснати от Румелийския еялет, за да се обособи първоначалната му територия като Еялет на архипелага. [3][4] До 18 век капуданпашата начело на еялета на Архипелага имал седалище в Галиполи.

В 1546 г. към бейлербейството бил присъединен Родос, а в 1617/8 г. и санджаците на Хиос, Наксос и Андрос. През 1670 г. към територията на еялета е добавен Кипър, който през 1703 г. е отделен в лично владение (хас) на великия везир. В 1785 г. Кипър е върнат в патримониума на еялета. Крит, поради венецианското му владение, никога не е бил част от еялета.

  1. На османотурски значи Еялет на островите на Бяло море.
  2. Selcuk Aksin Somel. The A to Z of the Ottoman Empire. Scarecrow Press, 25 февруари 2017. ISBN 978-1-4617-3176-4. с. 88. Посетен на 3 юни 2013.
  3. Beckingham, C.F. D̲j̲azāʾir-i Baḥr-i Safīd // The Encyclopedia of Islam, New Edition, Volume II: C–G. Leiden and New York, BRILL, 1991. ISBN 90-04-07026-5. с. 521 – 522.
  4. Ozbaran, S. Ḳapudan Pas̲h̲a // The Encyclopedia of Islam, New Edition, Volume IV: Ira–Kha. Leiden and New York, BRILL, 1997. ISBN 90-04-05745-5. с. 571 – 572.