Андон Златарев
| Андон Златарев | |
| български революционер | |
| Роден |
1872 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Кръстю Златарев |
Андон Христов Златарев с псевдоними Горов, Иван Тодоров Златерев[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Андон Златарев е роден през 1872 година в град Охрид, тогава в Османската империя. Начално образование получава в родния си град и по-късно заминава в Свободна България при брат си Кръстю Златарев, който е офицер от Българската армия. Учи в Американското училище в Самоков. След завършването му работи като телеграфопощенски чиновник в Кюстендил, където се присъединява към ВМОРО. През 1896 година по внушение на Гоце Делчев Златарев като пощенски служител краде 20 000 лева от касата. Парите са предназначени за нуждите на ВМОРО, но впоследствие не са намерени.[3]
В 1899 година е изпратен от Битолския окръжен комитет при Кирил Пърличев във Воден, за да подпомогне развитието на революционното дело във Воденско. Опитва се да организира бомболеярница в Саракиново, но без успех. Става учител в Саракиново със свидетелството на Димитър Христов от Вълкоянево и под неговото име. Работи като учител и организатор на ВМОРО в Саракиново две години. При Солунската афера в началото на 1901 година, за да не бъде арестуван, става нелегален, бяга към Солун и влиза в четата на Иван Савов. Цялата чета е избита в сражение с турски аскер на 26 март 1902 година край винишкото село Гърляни.[4][5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 44, 45.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 169.
- ↑ Димо Кьосев смята, че телеграфопощенският служител, който краде парите за ВМОРО е Наум Златарев, а не Андон Златарев: Кьосев, Дино, „Гоце Делчев Писма и други материали“, БАН, Институт за история, София 1967, стр.65
- ↑ Пърличев, К. За едного от мнозината, в: Илинден 1903 – 1922. Сборник в памет на голямото македонско въстание, издава Македонското студентско дружество „Вардар“, София, 1922, стр. 107 – 109.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 29.
