Амораи

Амораите (на иврит: אָמוֹרָאִים, амораим; ед. число – амора, букв. на арамейски – говорещ/и, произнасящ/и) са законоучители и духовни водачи на еврейския народ, живели в периода от завършването на Мишна (началота на III в.) до завършването както на йерусалимския (IV в.), така и на вавилонския (V в.) талмуд^[1].

Амораите действат като устни преводачи на ученията на танаите, техните изказвания и логически конструкции, посветени на анализите на Мишна, съставят Гемара. В талмуда са споменати общо 1932 амораи.^[2]

Приемници на амораите са савораите.

Прието е условно да се делят на 9 поколения (първото от които е преходно от танаите).^[3]

Времеви показател на амораите в историята на юдаизма
хронология пари танаи амораи савораи гаони ришоним ахароним

Източници

↑ ((ru)) Статия „Амораи“ в Електронната еврейска енциклопедия
↑ Фельдман, Давид, „ראשית דעת“
↑ Эвен-Исраэль (Штейнзальц), А. Введение в Талмуд. 5-7349-0006-0, Российский научный центр „Курчатовский институт“, 1993. с. 384.

Външни препратки

AMORA. Jewish Encyclopedia.

[1] ((ru)) Статия „Амораи“ в Електронната еврейска енциклопедия

[2] Фельдман, Давид, „ראשית דעת“

[3] Эвен-Исраэль (Штейнзальц), А. Введение в Талмуд. 5-7349-0006-0, Российский научный центр „Курчатовский институт“, 1993. с. 384.

[1]

[2]

[3]