Направо към съдържанието

Алесандро де Медичи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Алесандро Медичи)
Алесандро де Медичи
Alessandro di Lorenzo de' Medici, detto il Moro
херцог на Флоренция
Понтормо, Портрет на Алесандро де Медичи, херцог на Флоренция, ок. 1534 – 1535 г., Музей на изкуствата на Филаделфия
Понтормо, Портрет на Алесандро де Медичи, херцог на Флоренция, ок. 1534 – 1535 г., Музей на изкуствата на Филаделфия
Роден
Починал
6 януари 1537 г. (26 г.)
ПогребанБазилика Сан Лоренцо, Италия
Управление
Период1532 – 1537
НаследникКозимо I де Медичи
Други титлихерцог на Пене;
господар на Флоренция
Герб
Семейство
РодМедичи
БащаЛоренцо II де Медичи
МайкаСимонета да Колевекио
Братя/сестриКатерина де Медичи
СъпругаМаргарита Пармска (1536)
ПартньорТадеа Маласпина
ДецаИзвънбр.:
Джулио де Медичи
Джулия де Медичи
Порция де Медичи
Алесандро де Медичи в Общомедия

Алесàндро де Мèдичи, наречен „Мавъра“ (на италиански: Alessandro de’ Medici detto il Moro; * 22 юли 1510, Флоренция, Флорентинска република; † 6 януари 1537, Флорентинско херцогство), е херцог на Пене от 1522 г., след това господар на Флоренция от 1523 до 1527 г. и от 1530 до 1532 г. и накрая първи херцог на Флоренция от 1532 г. до смъртта си. Убит е от Лоренцино де Медичи и един от неговите наемни убийци.

Произход

[редактиране | редактиране на кода]

Алесандро е припознат незаконен син на Лоренцо II де Медичи (1492 – 1519), велик херцог на Тоскана, и на мулатката[1][2] Симонета да Колевекио (от Колевекио) († сл. 1534), прислужница на баба му Алфонсина Орсини в Рим.[3][4][5][6] Тази версия е оспорена от италианския историк Джорджо Спини през 1960 г., тъй като смята, че майката е по-вероятно селянка от римската провинция, която по-късно се омъжва за превозвач от Лацио.[7] Други учени смятат информацията за Симонета за прикритие, за да скрие факта, че Алесандро може би е плод на тайната любовна афера между самата Алфонсина Орсини и кардинал Джулио де Медичи, бъдещ папа Климент VII и братовчед на Лоренцо II.[1][6][8] Заради маслинения си тен и чертите на лицето си е наречен Мавъра.

Негова полусестра или братовчедка е Катерина де Медичи, графиня на Оверн, кралица на Франция като съпруга от октомври 1533 на Анри II, крал на Франция. Освен това има още двама полубратя/полусестри от брака на майка си Симонета.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години

[редактиране | редактиране на кода]
Емблема на Алесандро де Медичи, базирана на „Носорог“ на Албрехт Дюрер. Мото: „Non buelvo sin vencer“ (на староиспански: „Няма да се върна без победа“).[9] (От Dialogo dell'imprese militari et amorose на Паоло Джовио, 1557)

Алесандро прекарва ранното си детство в Рим, където получава хуманистично образование от Пиеро Валериано Болцани под наблюдението на папа Лъв X и кардинал Джулио де Медичи.[10] През тези години се случват редица неочаквани смъртни случаи във висшата линия на семейство Медичи: Джулиано II, херцог на Немур (1516 г.), Лоренцо II, херцог на Урбино (1519 г.) и папа Лъв X (1521 г.). Това подтиква кардинал Джулио (тогава Гран Маестро на Флоренция и бъдещ папа Климент VII) да премести останалите наследници на Медичите в Поджо а Каяно близо до Флоренция: Алесандро, неговата полусестра Катерина (бъдеща кралица на Франция) и братовчед му Иполито (бъдещ вицеканцлер на Католическата църква).[11] През 1522 г. кардинал Джулио купува титлата „херцог на Пене“ за Алесандро от императора на Свещената Римска империя Карл V.[10][12]

Когато кардинал Джулио става папа Климент VII през 1523 г., той оставя ръководството на Флоренция на Алесандро и Иполито под регентството на папския представител кардинал Силвио Пасерини. Алесандро и Иполито си приличат „само в едно отношение – взаимната си омраза един към друг“.[13] Те открито враждуват през целия си кратък живот.[14] Пасерини е изключително непопулярен сред фракцията срещу Медичите във Флоренция, както и сред членовете на семейство Медичи като Клариса де Медичи, дъщеря на Пиеро II Злочестия. Тя презира не само Пасерини, но и Алесандро, наричайки го недостоен за фамилното име. Възмущението срещу подкрепяното от Медичи регентство на Пасерини води до народен бунт четири години по-късно.[15]

През 1527 г. войниците на император Карл V разграбват град Рим и флорентинците се възползват от неспокойствието в Италия, за да прогонят Медичите: фракция от флорентинци ги сваля и установява теократична република, повлияна от Савонарола.[16][17] Алесандро и Иполито де Медичи са посъветвани да напуснат града с кардинал Пасерини. Много от основните поддръжници на Медичите бягат от Флоренция; но 8-годишната Катерин де Медичи е оставена.[18] Микеланджело, който по това време строи голяма гробна капела за Медичите, се погрижва за засилването на стените на Флоренция, но трябва също да бяга по-късно за известно време. Следващите три години Алесандро живее в изгнание.[19]

Херцог на Флоренция

[редактиране | редактиране на кода]
Джорджо Вазари, Портрет на Алесандро де Медичи, 1534 г.

С капитулацията на Флорентинската република в края на почти 10-месечната обсада, поради споразумението от Барселона между император Карл V и папа Климент VII, подкрепен от испанското оръжие, 19-годишният Алесандро става новият господар на Флоренция.[20] Папа Климент VII го избира за поста вместо Иполито, който е направен кардинал. Това увеличава напрежението между братовчедите: до края на живота си Иполито говори открито, че иска да свали Алесандро и да ръководи Флоренция.[21] Алесандро пристига във Флоренция, за да управлява на 5 юли 1531 г. Девет месеца по-късно той е назначен за наследствен херцог от Карл, тъй като Тоскана е извън Папската държава. Това слага край на Флорентинската република и постави началото на над 200 години монархия на Медичите.[22][23]

След като поема властта, Алесандро започва трансформацията на флорентинските републикански институции, която вместо това договорът за предаване на града изисква от него да спазва и която след това ще бъде завършена от Козимо I, негов далечен братовчед и негов наследник в управлението. Например Алесандро, който е живял в императорския двор на Карл V, пренася обичаите му във Флоренция, като този да се обгради с гвардия от ландскнехти, въоръжена с алебарди. Гвардията плаши и обезпокоява флорентинците, свикнали да виждат и най-авторитарните сред Медичите да се държат много по-дискретно. Алесандро започва да придава все по-„княжески“ характер на собственото си управление и да премахва символите на републиканските и общинските институции, скъпи на флорентинците. Сред тези инициативи най-значимата е тази за възлагане на Бенвенуто Челини (който говори за това в автобиографията си) да подготви монети с деноминации, различни от флорина с образа на Алесандро. Освен това Алесандро поисква (отново против договорите) предаването на всички оръжия, притежавани от частни граждани. Това обаче не му попречва да умре скоро след това, намушкан от неговия роднина Лоренцино де Медичи, с когото има неясна връзка, която според някои препратки (известно е описанието на Челини) е интимна.

С неговото управление флорентинските институции запазват подобие на демокрация само чрез символичен Съвет на двестате и символичен Сенат, съставен от 48 членове, назначени доживотно от 1532 г. насам с мека власт за вземане на решения, предимно консултативна. Длъжността „сенатор“ остава висока чест и през целия следващ период на Великото херцогство Тоскана. Флорентинската конституция от 1532 г. консолидира властта на херцог Алесандро.[24] Докато Климент е жив, Алесандро управлява „със съвета на избрани съвети, опитвайки се да успокои нервите на победените републиканци“; въпреки това, с напредването на царуването си той показва авторитарни тенденции.[25]

Входът към крепостта Басо

През 1534 г. той нарежда изграждането на Крепостта Басо във Флоренция, „за да осигури контрола на Медичите над града след скорошното им завръщане след обсадата на Флоренция и да осигури настаняване на огромен контингент от войски“.[26] Крепостта, построена до 1537 г. по проект на Антонио да Сангало Млади, е символ на могъществото на Медичите.

Тициан, Портрет на седналия Карл V, 1548 г.

Управлението на херцог Алесандро предизвиква както похвали, така и критики. Неговият „здрав разум и чувството му за справедливост спечелиха обичта на поданиците му“; и той „се радваше на известен статут на защитник на бедните и безпомощните, както е записано в балади и романи“.[27][28] Той също е меценат на изкуството, като поръчва забележителни творби на Джорджо Вазари, Якопо Понтормо, Бенвенуто Челини и Антонио да Сангало Младия.[29][30] Гласовитата изгнаническа общност на Флоренция обаче оценява управлението му като сурово, покварено и некомпетентно – оценка, оспорвана от историците.[31] През 1535 г. изгнаниците спечелват кардинал Иполито де Медичи да се срещне с император Карл V, за да осъди управлението на Алесандро; на път за срещата обаче Иполито умира при съмнителни обстоятелства. Тръгват слухове, че е бил отровен по заповед на Алесандро.[32] След като изгнаниците изразяват оплакванията си пред Карл, флорентинският дипломат Франческо Гуичардини отговаря: „Доблестта на Негово превъзходителство, славата му, мнението за него в целия град, неговото благоразумие, неговите добродетелни навици са достатъчен отговор“.[33] Император Карл отхвърля оплакванията, като продължава да подкрепя Алесандро.

През 1536 г., в края на ловна експедиция в планината Монталбано заедно с император Карл V, Алесандро спира за почивка във Вила Ла Маджа, която става владение на Медичите през 1581 г. благодарение на интереса на Франческо I, вторият велик херцог на Тоскана. През 1536 г. император Карл спазва обещанието си към папа Климент, като омъжва дъщеря си Маргарита Австрийска за херцог Алесандро.[34] Той обаче оставя верен на метресата ти Тадеа Маласпина, която ражда единствените му деца: Джулио де Медичи (ок. 1533/37 – 1600), който има незаконно потомство, и Джулия де Медичи.[35]

Убийство

[редактиране | редактиране на кода]
Убийството на Алесандро
Лоренцино де Медичи

26-годишният Алесандро е убит в заговор, замислен от Лоренцино де Медичи (негов приятел, далечен роднина, както и последният член на кадетския клон на Медичите – Пополано), без видима причина, може би воден от неясно негодувание или от славните хуманистични идеали на тираноубиец. Лоренцино го примамва в собствената си къща под претекст в нощта между 6 и 7 януари 1537 г. и го убива с помощта на наемен убиец. Всъщност в нощта на Богоявление Лоренцино хваща в капан херцога чрез хитростта на обещана сексуална среща с красива вдовица.[36] Докато херцог Алесандро чака сам и невъоръжен, Лоренцино и неговият слуга Пиеро ди Джованабате, наричан също Скоронконколо, го издебват и „наръгаха Алесандро с кама няколко пъти, докато херцогът се съпротивляваше до такава степен, че отхапа значителна част от един от пръстите на Лоренцино. В крайна сметка Алесандро умря от раните си и Лоренцино и Скоронконколо избягаха от двореца – след като заключиха вратата на стаята, за да предотвратят престъплението им да бъде разкрито твърде бързо.“[37][38]

От страх да не започне въстание, ако новината за смъртта му стане публична, служители на Медичи увиват трупа на Алесандро в килим и тайно го пренасят в гробището Сан Лоренцо, където набързо е погребан.[39] Във Валядолид, Испания, в императорския двор на Карл V се състои тържествено погребение на Алесандро.[40]

Изложени са много хипотези, за да се обяснят причините за убийството – от лична обида поради ревност или наследствени проблеми до желанието на Лоренцино да направи забележим жест, който да увековечи славата си. Според републиканските изгнаници против Медичите Лоренцино е бил движен от политически причини и е убил херцога, за да освободи Флоренция от този, когото мнозина смятат за тиранин, и да позволи връщането на Републиката, която е била заменена от херцогството само няколко години по-рано. Това обяснение се доближава до даденото от самия Лоренцино в прочутата му „Апология“, написана няколко дни след престъплението, където казва, че е убил Алесандро, за да запази Флорентинската република. Когато фракцията срещу Медичите във Флоренция не успява да се надигне, Лоренцино бяга във Венеция, където е убит през 1548 г. по пряката заповед на император Карл V.[41] Поддръжниците на Медичите във Флоренция – наричани Палески от топките (на итал. palle) на герба на Медичите, гарантират властта да премине у Козимо I де Медичи, първият от „младшия" клон на Медичите, управлявал Флоренция,[42] втори братовчед на Лоренцино, за да предотвратят народни въстания или идването на императора. Въпреки това Алесандро затваря историята на най-възрастния клон на Медичите, тъй като няма други деца, освен извънбрачни, от които най-големият му син Джулио е твърде малък (на 4 г.), за да управлява.

Алесандро е погребан заедно с баща си Лоренцо де Медичи, херцог на Урбино, в гробницата, дело на Микеланджело в Новата сакристия на базиликата Сан Лоренцо. Поради известно неудобство на паметта му той не е запомнен от никаква надгробна плоча или индикация, но всички проучвания на тленните останки в гробницата отчитат присъствието му.

Брак и потомство

[редактиране | редактиране на кода]

∞ 13 юни 1536 г. за Маргарита Пармска (* 5 юли 1522, † 18 януари 1586), извънбрачна (впоследствие узаконена) дъщеря на император Карл V и Йохана ван дер Генст, от която няма деца.

Има три извънбрачни деца:

От метресата си Тадеа Маласпина (* 1505), дъщеря на Антонио Алберико II Маласпина, маркиз на Маса и господар на Карара . и Лукреция д'Есте, има един син и една дъщеря:

От неизвестна жена има една дъщеря:

  • Маргарита Пармска, съпруга
    Маргарита Пармска,
    съпруга
  • Джулио, извънбрачен син
    Джулио,
    извънбрачен син
  • Джулия, извънбрачна дъщеря
    Джулия,
    извънбрачна дъщеря

Алесандро де Медичи в литературата и драматургията

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Christopher Hibbert: The House of Medici. Its Rise and Fall. 1999.
  • Ferdinand Schevill: History of Florence. 1936.
  • John K. Brackett: Race and Rulership: Alessandro de' Medici, First Medici Duke of Florence, 1529-1537, в T.F. Earle e K.J.P. Lowe (ed.), Black Africans in Renaissance Europe, Cambridge, Cambridge University Press, 2005
  • Catherine Fletcher (2016). The Black Prince of Florence: The Spectacular Life and Treacherous World of Alessandro de' Medici. Oxford University Press.
  • M. Rastrelli, Storia d'Alessandro de' Medici primo duca di Firenze, 2 voll., Firenze, Benucci, 1781

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Caroline P. Murphy, Murder of a Medici Princess, Oxford, Oxford University Press, 2008, с. 9
  2. ↑ Lilian H. Zirpolo, Michelangelo: A Reference Guide to His Life and Works, Lanham, USA, Rowman & Littlefield, 2020, с. 111.
  3. ↑ Christopher Hibbert, The House of Medici Its Rise and Fall, HarperCollins Publishers, 2012 [1974], с. 471
  4. ↑ John K. Brackett, Race and Rulership: Alessandro de' Medici, First Medici Duke of Florence, 1529-1537, в T.F. Earle e K.J.P. Lowe (a cura di), Black Africans in Renaissance Europe, Cambridge, Cambridge University Press, 2005
  5. ↑ Catherine Fletcher, The Black Prince of Florence. The Spectacular Life and Treacherous World of Alessandro de’ Medici, Oxford, Oxford University Press, 2016, с. 14-18
  6. ↑ а б Ippolita Douglas Scotti, 100 personaggi che hanno fatto la storia di Firenze, Roma, Newton Compton Editori, 2020, с. 144
  7. ↑ Spini, Giorgio. "ALESSANDRO de' Medici, primo duca di Firenze". The Enciclopedia Italiana di Scienze, Lettere ed Arti. Istituto della Enciclopedia Italiana.
  8. ↑ The Black Prince of Florence. The Spectacular Life and Treacherous World of Alessandro de' Medici. Oxford, Oxford University Press.
  9. ↑ Bedini, Silvano A. The Pope's Elephant. Manchester, Carcanet Press, 1997. ISBN 978-1-85754-277-6. с. 192..
  10. ↑ а б Gallucci, Mary. Mistaken Identities?: Alessandro de' Medici and the Question of "Race" // Journal for Early Modern Cultural Studies 15 (3). Summer 2015. DOI:10.1353/jem.2015.0023. с. 44.
  11. ↑ Fletcher, Catherine. The Black Prince of Florence. New York, NY, Oxford University Press, 2016. ISBN 9780190612726. с. 33–40.
  12. ↑ The Mad Monarchist: Alessandro de' Medici, Duke of Florence
  13. ↑ Staley, Edgcumbe. The Tragedies of the Medici. Project Gutenberg.
  14. ↑ The Tragedies of the Medici, by Edgcumbe Staley // www.gutenberg.org.
  15. ↑ The Mad Monarchist: Alessandro de' Medici, Duke of Florence
  16. ↑ Alessandro // Britannica. Encyclopedia Britannica. Посетен на 11 September 2021.
  17. ↑ The Mad Monarchist: Alessandro de' Medici, Duke of Florence
  18. ↑ Queens of Infamy: The Rise of Catherine de' Medici
  19. ↑ Robey, Tracy E. Glory and Infamy: Making the Memory of Duke Alessandro De' Medici in Renaissance Florence. City University of New York, 2012. с. 10. Посетен на 10 September 2021.
  20. ↑ Africans in Medieval & Renaissance Art: Duke Alessandro de' Medici // Victoria and Albert Museum. Посетен на 6 May 2018.
  21. ↑ Alessandro | duke of Florence
  22. ↑ Hibbert 1999.
  23. ↑ Schevill 1936.
  24. ↑ History of Florence
  25. ↑ The Mad Monarchist: Alessandro de' Medici, Duke of Florence
  26. ↑ Fortezza da Basso // Архивиран от оригинала на 2021-09-26. Посетен на 2023-03-28.
  27. ↑ Alessandro | duke of Florence
  28. ↑ https://hcommons.org/deposits/objects/hc:15716/datastreams/CONTENT/content?download=true Шаблон:Bare URL PDF
  29. ↑ Alessandro de' Medici, Duke of Florence – the Medici Family
  30. ↑ Alessandro de' Medici, 1512-1537, 1st Duke of Florence 1523 [obverse] // www.nga.gov.
  31. ↑ Fletcher, Catherine. The Black Prince of Florence: The Spectacular Life and Treacherous World of Alessandro de' Medici. Oxford, Oxford University Press, 2020. ISBN 9780190092146.
  32. ↑ Hibbert 1999.
  33. ↑ The Mad Monarchist: Alessandro de' Medici, Duke of Florence
  34. ↑ Alessandro | duke of Florence // Encyclopedia Britannica.
  35. ↑ Langdon, Gabrielle (2006). Medici Women: Portraits of Power, Love, and Betrayal. University of Toronto Press, p. 233. ISBN 0-8020-3825-5
  36. ↑ Baker, Nicholas Scott. 2010. "Power and Passion in Sixteenth-century Florence: The Sexual and Political Reputations of Alessandro and Cosimo I De' Medici". Journal of the History of Sexuality 19 (3). University of Texas Press: 432–57.
  37. ↑ https://tracyerobey.com/wp-content/uploads/2017/12/Robey.Glory_and_Infamy_Making_the_Memory.pdf Шаблон:Bare URL PDF
  38. ↑ Fletcher, Catherine. The Black Prince of Florence: The Spectacular Life and Treacherous World of Alessandro de' Medici. Oxford, Oxford University Press, 2020. ISBN 9780190092146.
  39. ↑ Fletcher, Catherine. The Black Prince of Florence: The Spectacular Life and Treacherous World of Alessandro de' Medici. Oxford, Oxford University Press, 2020. ISBN 9780190092146.
  40. ↑ Cfr. Pascual Molina, Jesús F. (2009). "Alexander Florentiae Dux: el primer duque de Florencia y el Imperio. Muerte, política y arte" en Parrado del Olmo, J. M.ª y Gutiérrez Baños, F. (coords.), Estudios de historia del arte. Homenaje al profesor De la Plaza Santiago. Valladolid: Universidad de Valladolid. pp. 161–66. ISBN 978-84-8448-521-6.
  41. ↑ Leeds, University of. A Renaissance Mystery Solved: Lorenzino de' Medici's assassination was ordered by the Emperor Charles V Habsburg // PRLog.
  42. ↑ Africans in Medieval & Renaissance Art: Duke Alessandro de' Medici // Victoria and Albert Museum. Посетен на 6 May 2018.
  43. ↑ Discorsi delle famiglie nobili del Regno di Napoli. Т. 1. Napoli, Onofrio Savio.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Алессандро Медичи“ и страницата Alessandro de' Medici (duca di Firenze) в Уикипедия на руски и италиански език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Италия“         Портал „Италия“          Портал „Биографии“         Портал „Биографии“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Алесандро_де_Медичи&oldid=12396416“.