Направо към съдържанието

Александър Праматаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Александър Димчев)
Александър Праматаров
български политик
Портрет от кметството в Петрич
Портрет от кметството в Петрич

Роден
Починал

Учил вСолунска българска мъжка гимназия
НаградиВоенен орден „За храброст“

Александър Димчев Праматаров (Праматарски) е български общественик, военен, политик и деец на Вътрешна македонска революционна организация от Македония.[1]

Роден е през 1892 година в неврокопското село Скребатно, тогава в Османската империя, в семейството на Димчо Праматарски и принадлежи към виден род. В 1913 година завършва с последния двадесет и седми випуск Солунската българска мъжка гимназия.[2] През 1915 година завършва 35-и Рилски випуск на Военното училище в София и на 25 август е произведен в чин подпоручик. Назначен е на служба в Седми артилерийски полк.[3] Участва в Първата световна война (1915 – 1918), като артилерийски офицер. Награден е с два ордена „За храброст“, IV степен.[4]

Включва се активно в дейността на Спомагателната организация на ВМРО. През април 1926 година е назначен за ръководител на Петричката окръжна постоянна комисия.[5] В 1933 година, като председател на Окръжната постоянна комисия е избран в Бюрото на Великия македонски събор, състоял се в Горна Джумая.[6] Със своята инициативност, той дава голям тласък за стопанското издигане на Пиринския край. От 1941 до 1944 година е кмет на Петрич. При изтеглянето на германските войски в 1944 година начело на местни доброволци успява да обезвреди германска част, готвеща се да запали града.[7]

След 9 септември 1944 година е арестуван, пребит и откаран в затвора в Горна Джумая.[8] На 26 март 1945 година е осъден от Светиврачкия Народен съд на 15 години строг тъмничен затвор. Държи се достойно пред съда и не се признава за виновен.[9]

Почива в София на преклонна възраст на 30 септември 1982 година.

На 30 септември 2024 година в село Генерал Тодоров на сградата на Народно читалище „Яне Сандански – 1946“ е открита и осветена паметна плоча на Праматаров, дарил собствена земя за построяването на читалището.[10]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димо Праматаря
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Апостол Праматарски
 
Христо Праматарски
 
Димитър Македонски
(1844 — 1912)
 
Александър Праматарски
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димчо Праматарски
(1859 — след 1943)
 
Никола Праматарски
(1880 — 1916)
 
 
 
 
 
Илия Праматарски
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Александър Праматаров
(1892 — 1982)
 
 
 
 
 
 
 
Иван Праматарски
(? — 1903)
 
 
Георги Праматарски
(1892 — 1936)
  1. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 858.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 101.
  3. 35-и „Рилски“ випуск на Военното на Н.В. Училище (пълен списък).
  4. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 68; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 128-129
  5. Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934, Унив. Изд. „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001.
  6. Великиятъ македонски съборъ въ Горна Джумая // Илюстрация Илиндень V (4 (44). София, Издание на Илинденската Организация, Мартъ 1933. с. 4.
  7. След десетилетия, прекарани в Западна Европа: Синът на петричкия кмет до 1944 г. доведе наследника си от Германия, за да покаже къде е коренът му // 4 власт, 19 август 2013. Посетен на 18 януари 2016.
  8. „Спомени на Пандели Ангелов Стоянов (машинопис запазен от д-р Иван Гаджев)“, Toronto, Canada, стр. 25.
  9. Ангелов. Веселин. Малко известни факти за т. нар. „народен съд“ в Пиринска Македония (февруари-март 1945 г.)
  10. Паметна плоча на Александър Праматаров осветиха в село Генерал Тодоров
Никола Дражев Кмет на Петрич
(1 септември 1941 – 11 септември 1944)
Костадин Харизанов