Венечна съгласна
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Венѐчните (алвеолни) съгласни се учленяват, поставяйки езика срещу (или близо до) венците. Венечните съгласни могат да се звукоучленяват посредством върха на езика (върхови съгласни) или с „лопатката“ на езика, намираща се над неговия край (ламинални съгласни).
Международната фонетична азбука (МФА) не притежава отделни символи за венечните съгласни. Вместо това се използват еднакви символи за всички звукове, принадлежащи към предноезичните места на учленение, които не са палатализирани (онебнѐни). При нужда за пояснение, използваният диакритически знак, прибавян към символите за зъбни съгласни, е т.нар. „долно мостче“ ([s̪, t̪, n̪, l̪]). За разграничаване на задвенечните съгласни се използва т.нар. „обърнато долно мостче“ ([s̠, t̠, n̠, l̠]).
Не може да се приеме, че без диакритически знаци обикновените символи [s, t, n, l] представят само и единствено венечни съгласни. Възможно е самият език да не прави подобна разлика, така щото две или повече предноезични места на учленение да представляват алофони. Когато при транскрибиране се преследва обозначаването на строго венечна съгласна, в употреба влиза следният диакритически знак: [s͇, t͇, n͇, l͇].
Въпросният диакритически белег е създаден и за посочване на отклонения от стандарта. Подобен пример са устнено-венечните съгласни [p͇, b͇, m͇, f͇, v͇], където долната устна влиза в допир с венците. Това превръща подобни съгласни звукове в „овенечнѐни“.