Винителен падеж
Винителният падеж, или акузативът (на латински: casus accusativus), е падежна форма, която се съчетава с преходен глагол или с дума, означаваща състояние. Тази форма посочва обект, подлежащ на действие, или изразява различни обстоятелствени отношения: време, пространство, количество и др. От синтактична гледна точка винителният падеж се използва за означаване на прякото допълнение.
Глаголите, изискващи винителен падеж, могат да означават:
- Действие, което засяга обекта по някакъв начин и го променя:
- хърв.: Mačka je posrkala mlijeko. (Котката излочи млякото.)
- Действие, което е насочено към обекта, без да го променя:
- нем.: Ich sehe den Wagen. (Виждам колата.)
- яп.: Hon-o yomu. (Чета книга.)
- хърв.: Prijatelj poseduje vikendicu na moru. (Приятелят ми има вила на морето.)
- Действие, чрез което се преодоляват пространствено-времеви отношения.
- хърв.: Jelen preskoči potok i pobjegne. (Еленът прескача потока и побягва.)
- хърв.: Noć sam proživio u strahu. (Прекарах нощта в страх.)
Думите, които изразяват състояние, могат да бъдат страх, срам и др.:
Видове винителен падеж
[редактиране | редактиране на кода]Винителен за време
[редактиране | редактиране на кода]Винителният падеж за време означава времето на извършване на дадено действие:
- рус.: Встречаемся каждый день. (Срещаме се всеки ден.)
- рус.: Нынешнюю ночь ему нездоровилось. (Нощес му беше зле.)
- ст.б.:
(...когато се затвори небето за три години и шест месеца...) (Лука, 4:25). - хърв.: Dječak je praznike proveo kod bake. (Момчето прекара празниците при баба си.)
Винителен за количество
[редактиране | редактиране на кода]Винителният падеж за количество се използва при посочване на стойност или количествено проявление на глаголното действие, вкл. количество време или пространство:
- хърв.: Popio je litar soka nekog. (Изпи един литър от някакъв сок.)
- рус.: Ждал целую неделю. (Чаках цяла седмица.)
- ст.б.:
(Двама от тях отиваха в едно село на шестдесет стадия) (Лука, 24:13). - ст.б.: ... (И ако някой те принуди да вървиш с него една миля) (Матей, 5:41).
Винителен за обект
[редактиране | редактиране на кода]Винителният падеж за обект назовава предмет, към който е насочено действието:
- рус.: Читаю книгу. (Чета книга.)
- рус.: Я бросил мяч. (Хвърлих топката.)
- хърв.: Dječak je dohvatio jabuku. (Момчето [достигна и] взе ябълката.)
- хърв.: Vjetar je srušio krov. (Вятърът събори покрива.)
Винителен при предложно допълнение
[редактиране | редактиране на кода]В някои езици (например славянските) винителен падеж се среща и в непреки (предложни) допълнения:
- рус.: Это плохо влияет на здоровье. (Това влияе зле на здравето.)
- рус.: Мальчик умоляюще посмотрел на мать. (Момчето погледна майка си умолително.)
- хърв.: Računao sam na njega. (Разчитах на него.)
Остатъци от винителен падеж в съвременния български език
[редактиране | редактиране на кода]В съвременния български език са останали форми за винителен падеж само при личните местоимения: него, го, нея, я, тях, ги и др. Употребата на тези падежни форми се обуславя от синтактичната служба на съответното местоимение в изречението (пряко допълнение): Викат ме.
В някои североизточни български говори при съществителните имена от женски род формите за винителен падеж са заменили тези за именителен, например
- Душътъ (душѫ тѫ) ми излезе.
Използвана литература
[редактиране | редактиране на кода]- Priručna gramatika hrvatskoga književnog jezika, Zagreb, 1979.
- Д.Э.Розенталь, М.А. Теленкова, Словарь-справочник лингвистических терминов, Москва, 1976.
- Граматика на старобългарския език, БАН, София, 1993.
- I.M. Pulkina, A Short Russian Reference Grammar, Moscow, 1987.
- Стефан Младенов, История на българския език, С., 1979 (превод проф. Иван Дуриданов).
- Кирил Мирчев, Историческа граматика на българския език, С., 1978.
- Граматика на съвременния български книжовен език, том 2 Морфология, С., 1983.