Айнзацгрупи
| Айнзацгрупи | |
 Разстрел на цивилни в Украйна през 1942 г. | |
| Информация | |
|---|---|
| Активна | 1939 – 1945 г. |
| Държава |  Германия |
| Клон |  СС |
| Командири | |
| Ръководител | Райнхард Хайдрих (1939 – 1942) Ернст Калтенбрунер (1943 – 1945) |
| Айнзацгрупи в Общомедия | |
Айнзацгрупите (на немски: Einsatzgruppen) са специализирани подразделения на германската паравоенна организация СС, действали по време на Втората световна война. Те са отговорни за множество масови убийства на цивилни в окупираните територии и играят ключова роля в т.нар. „окончателно решение на еврейския въпрос“. Използвани са за справяне с:[1]
- политическите противници;
- расовите противници (основно евреи);
- партизани;
- католическото духовенство;
- аристократи.
Според някои оценки, Айнзацгрупите и спомагателните им войски са отговорни за над 2 милиона убийства, от които поне 1,3 милиона – евреи.[2]
Айнзацгрупите са сформирани от служители на полицията за безопасност (Зипо), полицията (състояща се от Гестапо и криминалната полиция (Крипо)), службата за сигурност, полицията за поддържане на реда (Орпо) и Вафен-СС.[3][1]
Първите айнзацгрупи са създадени по време на аншлуса на Австрия към Райха през 1938 г.[1] Те добиват голямо значение за поддържане на реда в окупираните територии след избухването на Втората световна война, и в частност по време на войната с Полша (1939) и нахлуването в СССР (1941).[1]
Под ръководството на Хайнрих Химлер и надзора на Райнхард Хайдрих Айнзацгрупите действат в окупираните територии от райха след нахлуването в Полша и последвалото нахлуване в Съветския съюз. Действията им се разпростират от избиването на няколко души до операции, продължаващи няколко дни, като например масовите избивания при Бабин Яр, където загиват 33 771 евреи.[4]
По нареждане на Адолф Хитлер Верхмахтът е кооперирал с Айнзацгрупите и им е предоставял логистическа поддръжка.[3] След нахлуването в СССР Айнзацгрупите са разделени на четири групи, според географското им поле на действие:[1]
- Айнзацгрупа A – Прибалтийските републики и Беларус;
- Айнзацгрупа B – Беларус;
- Айнзацгрупа C – Северна и Централна Украйна;
- Айнзацгрупа D – Южна Украйна, Бесарабия, Крим, Кавказ.
Групите са наброявали от 500 до 1000 души.[1] Общият размер на всичките групи е оценен на 3000 войници и 80 офицери.[5]
След края на войната, по време на Нюрнбергските процеси, от септември 1947 г. до април 1948 г. са обвинени 24 висши ръководни лица в престъпления срещу човечеството и военни престъпления.[5] Издадени са 14 смъртни присъди.[6]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Richard S. Levy. Antisemitism: A Historical Encyclopedia of Prejudice and Persecution, Volume 1. ABC-CLIO, 2005. ISBN 1-85109-439-3. с. 199.
- ↑ Ronald Headland. Messages of Murder: A Study of the Reports of the Einsatzgruppen of the Security Police and the Security Service, 1941 – 1943. Qssociqted University Presses, Inc., 1992. ISBN 0-8386-3418-4. с. 106.
- ↑ а б Jürgen Matthäus, Jochen Böhler, Klaus-Michael Mallmann. War, Pacification, and Mass Murder, 1939: The Einsatzgruppen in Poland. Rowman & Littlefield, 2014. ISBN 978-1-4422-3141-2. с. 2.
- ↑ Richard Rhodes. Masters of Death: The SS-Einsatzgruppen and the Invention of the Holocaust. Vintage Books, 2002. ISBN 0-375-70822-7. с. xi.
- ↑ а б Uzi Rebhun. The Social Scientific Study of Jewry: Sources, Approaches, Debates. Oxford, 2014. ISBN 978-0-19-936349-0. с. 287.
- ↑ Antonio Cassese. The Oxford Companion to International Criminal Justice. Ню Йорк, Oxford University Press, 2009. ISBN 978-0-19-923831-6. с. 560.