Авит Виенски
| Авит Виенски Avit de Vienne | |
| архиепископ на Виен, поет и писател, Светия на Римокатолическата и православна църква | |
 Статуя на Авит в Сент-Авит, Франция | |
| Роден |
около 450 г.
|
|---|---|
| Починал | предполага се 5 февруари 518 г.
|
| Религия | Католическа църква |
| Канонизация | |
| Празник | 5 февруари 4 февруари[1] |
Алким Екдиций Авит (на латински: Alcimus Ecdicius Avitus, * ок. 460, † 5 февруари 518, Виен) е архиепископ на Виен в Галия, латински поет и писател, Светия на Римокатолическата църква и православна църква. Той е роднина на Сидоний Аполинарий († 479) и на западноримския император Авит († 457).
Произход и религиозна дейност
[редактиране | редактиране на кода]Той произлиза от знатна гало-римска фамилия и последва през 494 г. баща си Хезикхий като епископ на Виен. Става един от най-значимите епископи на Галия. През 517 г. той ръководи свикания от него църковен събор, 1. бургундски концил в Епао. Той се бори с арианството в Бургундия. През 497 г. успява да накара Зигизмунд, синът и наследникът на бургундския крал Гундобад, да стане католик.
Авит пише книгата „De spiritalis historiae gestis“, история на света, от 2552 стиха в хекзаметър, в която за пръв път се въвежда Луцифер. Книгата е важен исторически източник за 499 г. до смъртта му през 518 г. В писмо той поздравява франкския крал Хлодвиг I за кръщението му.
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]- De spiritalis historiae gestis: De initio mundi, De originali peccato, De sententia Dei, De diluvio mundi, De transitu maris rubri
- De virginitate, стихотворение за сестра му Фускина
- Contra Eutychianam haeresim libri I-II
- Dialogi cum Gundobado rege vel librorum contra Arrianos reliquiae
- 34 Homilien, Predigten (само 3 от тях са запазени)
- Сбирка от писма: 96 писма (81 писма от Авит).
Издания и преводи
[редактиране | редактиране на кода]- Rudolf Peiper: Auctores antiquissimi 6,2: Alcimi Ecdicii Aviti Viennensis episcopi Opera quae supersunt. Berlin 1883 (Monumenta Germaniae Historica, Digitalisat Архив на оригинала от 2013-10-29 в Wayback Machine.)
- Documenta Catholica Omnia, De Scriptoribus Ecclesiae Relatis, De Latinis Scriptoribus, 0460 – 0518 Avitus Viennensis Episcopus – Excerpta ex Migne Patrologia Latina
- Danuta Shanzer, Ian N. Wood: Avitus of Vienne. Letters and Selected Prose. Translated Texts for Historians. Liverpool 2002
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Michael von Albrecht: Geschichte der römischen Literatur. Bd. 2, 3. Taschenbuchauflage, München 2003, S. 1046.
- Friedrich Wilhelm Bautz: Avitus, Alcimus Ecdicius. Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 1, Bautz, Hamm 1975. 2., Hamm 1990, ISBN 3-88309-013-1, Sp. 311.
- Uta Heil: Avitus von Vienne und die homöische Kirche der Burgunder. Berlin/Boston 2011.
- Adolf Jülicher: Avitus (7). [Pauly-Wissowa Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft] (RE). Band II,2, Stuttgart 1896, Sp. 2398.
- Luce Pietri u.a.: Die Geschichte des Christentums. Bd. 3, Sonderausgabe, Freiburg i. B. 2005, S. 353ff.
- Ian N. Wood: Avitus of Vienne, the Augustinian Poet. In: R. W. Mathisen, D. Shanzer: Society and Culture in Late Antique Gaul. Revisiting the Sources. Ashgate 2001, S. 263 – 77.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Avitus von Vienne. Ökumenisches Heiligenlexikon (ÖHL)
- Avitus von Vienne. Швейцарски исторически лексикон (HLS)
- St.Avitus. Catholic Encyclopedia
- Catholic Encyclopedia: St. Avitus
- Christian Classics Ethereal Library: Brief biography of Avitus
- Opera Omnia by Migne Patrologia Latina with analytical indexes
|
