Аугуст Крал
| Аугуст Крал August Ritter von Kral | |
| австро-унгарски и австрийски дипломат | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Виена, Австрия |
Аугуст фон Крал (на немски: August Ritter von Kral) е австро-унгарски дипломат, служил на Балканите и в Близкия изток в края на XIX и началото на XX век. Крал е консул в Битоля по време на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година и докладите му са ценен източник за българската история. По-късно в 1921 – 1924 година Крал е посланик на Австрия в София.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Август Крал е роден в Судетите. Завършва висшето си образование в Академията за източни езици във Виена, след което полага консулски изпити в 1893 година.[1] Постъпва на дипломатическа служба на Австро-Унгария в 1894 година и заема различни длъжности в посолства в Османската империя и Персия.[2]
Консул е в Битоля от 1897 до 1904 година.[3] До 1914 година е консул в Скутари (днешна Северна Албания) и комисар в Международната контролна комиси за Албания. По време на кризата с босненската анексия в 1908 година му е дадена власт да налага австрийските интереси срещу тези на Сърбия и Черна гора в Албания.[2]
След завладяването на Черна гора и на Северна Албания през февруари 1916 година от австро-унгарската армия по време на Първата световна война Крал е назначен за администратор на окупираните северни две трети от Албания, подпомаган от цивилен борд на директорите.[4] Въз основа на негова инициатива албанският поет Герг Фища основава заедно с албанския патриот Луиг Гуракучи Албанската литературна комисия за единен албански правопис.[5]
След Първата световна война Крал е генерален консул на Република Австрия в Хамбург (1919 – 1921), след това посланик в София, България. От април 1924 година до пенсионирането си през април 1932 година той е първият посланик на Австрия в Анкара, Турция.[6][7] В книгата си „Земята на Кемал Ататюрк: Еволюцията на съвременна Турция“ (Das Land Kamâl Atatürks: der Werdegang der modernen Türkei) Карл формира трайна представа за новата Турция на Ататюрк в немскоезичните страни.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Elsie, Robert. A Biographical Dictionary of Albanian History. London, New York, I. B. Tauris, 2013. ISBN 978-1780764313. p. 255. (на английски)
- ↑ а б Mathias Bernath (1979). Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas, 3. München: Oldenbourg, p. 339, ISBN 3-48648-991-7
- ↑ Lory, Bernard. Un poste consulaire en Macédoine, Bitola-Monastir, 1851-1912 // Cahiers balkaniques 38-39. 6 décembre 2011. DOI:10.4000/ceb.849. Посетен на 2017-12-29.
- ↑ Michael Schmidt-Neke (1987). Entstehung und Ausbau der Königsdiktatur in Albanien (1912–1939). Regierungsbildungen, Herrschaftsweise und Machteliten in einem jungen Balkanstaat. München: Verlag Oldenbourg, p. 43, ISBN 3-48654-321-0
- ↑ Gjergj Fishta (1958), Maximilian Lambertz (ed). Die Laute des Hochlandes. München: Oldenbourg, p. Introduction
- ↑ Rudolf Neck; Adam Wandruszka; Isabella Ackerl (1980). Protokolle des Ministerrates der Ersten Republik, 1918-1938. Wien: Verlag der Österreichischen Staatsdruckerei, p. 510, ISBN 3-70460-121-7
- ↑ Stephan Neuhäuser (1934). Wir werden ganze Arbeit leisten.. Der austrofaschistische Staatsstreich, p. 146, ISBN 3-83340-873-1
| Викторин фон Борек | → | битолски австрийски консул (1897 – 1904) |
→ | Оскар Прохаска |
| ? | → | посланик в София (1921 – 1924) |
→ | ? |
|
