Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“
| Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ | |
 | |
| Девиз | „Творим изкуство за хората и хора за изкуството“ |
|---|---|
| Основан | 1964 г. |
| Вид | държавна |
| Ректор | доц. д-р Жан Пехливанов |
| Местоположение | Пловдив,  България |
| Сайт | artacademyplovdiv |
 Местоположение в Пловдив | |
| Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ в Общомедия | |
Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ (съкратено АМТИИ) е висше училище за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив.
Член е на Асоциацията на европейските консерватории, музикални академии и висши училища по музика, както и редовен член на Международната организация за фолклорно изкуство към ЮНЕСКО. Академията поддържа контакти с висши училища по изкуствата в редица европейски страни.
От октомври 2022 г. Академията е официален партньор на инициативата Нов Европейски Баухаус.
История
[редактиране | редактиране на кода]Основана е като филиал на Българската държавна консерватория от Асен Диамандиев през 1964 г. Става самостоятелно висше училище през 1972 г. с името Висш музикален педагогически институт. Първоначално насочено главно към подготовка на учители по музика, с годините училището разширява дейността си.[1] То става единственото висше училище с няколко специалности, насочени към българската народна музика, като активна роля в това развитие играе неговият основател Асен Диамандиев.[1]
През 1999 г. в академията е монтиран тръбен орган, произведен от Werner Bosch Германия. Инструментът е учебен – има един мануал, пълна педалиера и 5 регистъра.
На 31 януари 2019 г. с решение на Народното събрание Академията е преименувана в чест на проф. Асен Диамандиев.[2]
През февруари 2020 г. за ректор е избрана проф. д-р Тони Шекерджиева-Новак, чийто мандат приключва през март 2024 г., когато е избран за нов ректор доц. д-р Жан Пехливанов.
Ректори
[редактиране | редактиране на кода]| № | Име | Период |
|---|---|---|
| 1. | проф. Асен Диамандиев | 1972 – 1979[3] |
| 2. | проф. Недялчо Тодоров | 1979 – 1983[3] |
| 3. | проф. Георги Кънев | 1983 – 1989[3] |
| 4. | проф. Иван Спасов | 1989 – 1996[3] |
| 5. | проф. Георги Кънев | 1997 – 1999[3] |
| 6. | проф. Анастас Славчев | 1999 – 2008[3] |
| 7. | доц. д-р Василка Йончева | 2008 – 2011[3] |
| 8. | проф. Милчо Василев | 2011 – 2019[3] |
| 9. | проф. д-р Тони Шекерджиева-Новак | 2020 – 2024[4][5][6] |
| 10 | доц. д-р Жан Пехливанов | 2024 – |
Структура
[редактиране | редактиране на кода]
- Факултет „Музикална педагогика“
- Катедра „Музикална педагогика и дирижиране“
- Катедра „Класическо и Поп и Джаз изпълнителско изкуство“
- Катедра „Пиано и акордеон“
- Факултет „Музикален фолклор и хореография“
- Катедра „Музикален фолклор“
- Катедра „Хореография“
- Катедра "Теория на изкуствата"
- Факултет „Изобразителни изкуства“
- Катедра „Изящни изкуства“
- Катедра „Приложни изкуства“
- Катедра „Дизайн“
- Департамент за езикова и специализирана подготовка
Специалности
[редактиране | редактиране на кода]- ОКС „Бакалавър“: Балетно изкуство (балетна педагогика), Българска народна хореография, Графичен дизайн и фотография, Дизайн на облеклото, Изпълнителско изкуство (класически инструмент или класическо пеене), Изпълнителско изкуство (народен инструмент или народно пеене), Изпълнителско изкуство (поп и джаз), Маркетинг и комуникации в изуствата, Педагогика на обучението по изобразително изкуство, Педагогика на обучението по музика и изобразително изкуство, Педагогика на обучението по музика, Стенна живопис, Сценография, Фотография.
- ОКС „Магистър“ (след средно образование): Дирижиране на народни състави.
- ОКС „Магистър“ (след бакалавър): Аниматор изкуство в туризма, Артмениджмънт, Балетно изкуство (балетна педагогика или балетна режисура), Българска народна хореография, Графика, Графичен дизайн, Дирижиране (хорово и оркестрово), Дирижиране на народни състави, Живопис, Изпълнителско изкуство (българска народна музика с класически или друг нетрадиционен за България фолклорен инструмент), Изпълнителско изкуство (класически инструмент или класическо пеене), Изпълнителско изкуство (народен инструмент или народно пеене), Изпълнителско изкуство (поп и джаз), Композиция, Моден дизайн, Медийно музикално редакторство, Музикално-сценична режисура, Музикознание – Етномузикознание, Музикознание (Теоретично музикознание, Историческо музикознание, Музикална естетика), Музикотерапия, Мултимедия и виртуална реалност, Педагогика на обучението по изобразително изкуство, Педагогика на обучението по музика, Скулптура, Стенопис, Сценография, Съвременни танцови техники, Театрално изкуство в образователна среда (нова магистърска програма, съвместно с НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ – София), Тонрежисура, Фотография, Църковна живопис, PR на арторганизации.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Пейчева, Лозанка. Между Селото и Вселената: старата фолклорна музика от България в новите времена. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2008. ISBN 978-954-322-257-5. с. 348 – 349.
- ↑ Решение за преименуване на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив, в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив. Обн. ДВ. бр. 11 от 5 февруари 2019 г.
- ↑ а б в г д е ж з Историческа справка, сайт на АМТИИ.
- ↑ Избраха проф.Тони Шекерджиева-Новак за ректор на АМТИИ, plovdiv-press.bg, 12 февруари 2020.
- ↑ Проф. д-р Тони Шекерджиева – Новак е новият ректор на АМТИИ, mediacafe.bg, 13 февруари 2020.
- ↑ Елица Кандева, Проф. Тони Шекерджиева-Новак е новият ректор на АМТИИ, marica.bg, 13 февруари 2020.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
